Есента ме прегръща

с уморени, натежали листа,

цветният двор и малката къща
сякаш подават ръка...

скърцаща портичка,

пресъхнал геран,

връщат обратно

детските спомени боси-

дядо ми - леко брадясал,

но неизменно засмян,

баба, която гълчеше врабците,

семейното фото

и старата ракла с

накитено минало...

красива тъга...

 

Вдишвам дълбоко

аромата на дюлите...

а тишината ми шепне:

добре дошла у дома!

"и старата ракла с

накитено минало..."

мммммммм, много красиво и споменно :)
Поздрави Нел!

думата е красива, Симпъл - накитено
баба не казваше подрежам или редя...
благодая ти!
стана ми малко тъжно...

Нели,не знам как го правиш, но като те чета, усещам топлина, ухания,все едно съм там!
Станимира

не, Стани, аз нищо не правя. твоите възприятия го правят :)))
но се радвам, че го чувстваш :)))

ми на дюли,Нел

я има тъгата по дома и миналото и това осезаемо присъствие в поантата ме завръща обратно към началото на стихотворението, за да го прочета още веднъж. Благодаря ти!

щастлива съм, че и ти си усетила аромата, така както около мен ухаеше на зрели дюли докато пишех стихчето!

Човече!
Радваш ме! Защото... защото... усещаш красивата тъга!

...защото излъчват достолепието на българщината.
Изразила си топлотата и красотата на старата българска къща, сгушена в полите на планината, с ароматите на есента. Много зареждащо с енергия, въпреки тъгата..!

всъщност е малко поляндашко селце, казва се Бръшляница :)
Благодаря ти, че се отби и се радвам, че съм успяла да те докосна

която се появява винаги, когато се връщаме в детските спомени изказана в прекрасен стих!
Видях двора, къщата, чух скърцането на портата и усетих аромата на откъснатите дюли. Благодаря ти за зареждащото стихотворение!:)

радвам се когато успея в думите да вкарам цвят, аромат и багри...
благодаря!
а носталгията е едно от нещата, които ни показват, че все още сме живи. така мися :)

Обзела ме е...
Колко красота и настроение! Благодаря ви!

уютно и топло

Аз ти благодаря, мило момиче!
за това, което ни разказваш за Япония и традициите там.

... и светло :))
Благодаря ти!

Толкова много топлина и сърдечност има в поезията ти.
Връщаш ме в къщата на моя дядо, усмихнат, с искрящи очи. Аромат на пресен мед и на рози, набрани сутринта от градината.Силната му прегръдка ми липсва. Липсва ми безгрижното детство, но някъде дълбоко в мен е останало едно усмихнато хлапе, което още вярва в човешката доброта.