Небето приплаква днес... грижи се за живите!

Есента пристъпва в унес...

Красива е!

Дяволски съвършена многоцветност, събрала в себе си обичта към живота

и преклонението пред преходнастта на красотата.

Следват мъглите и листопада...

И уморените клони, които прегръщат мокрите врабчета.

И хризантемите...

Тогава разцъфтяват хризантемите!

Последният поклон пред преходността.

После... идва покоят!
Знаеш ли... сънувах те тази нощ. Беше с пъстър плащ и криеше лицето си.
Мълчеше.
Ще попиташ как разбрах, че си ти?
Видях очите ти... и сълзите. Ухаеше на разцъфнали хризантеми...

Днес отново вали с приплакване!
За живите...

Добър ден, моя стара, заздравяла Любов!

Липсваш ми, Принцесо. При мен вали с глас :-)

ще го използвам някога :)))
и аз си липсвам... :))) ама имам доста работа, затова :)))

живите вали с приплакване

прекрасни твои думи!
поклон за тях!

Знаеш ли, аз също го сънувам понякога . И очите му ме галят като кадифе. А хризантемите са жълти, като пустинно слънце.
Добър ден, моя стара, незаздравяла любов!