Измамна ледена прегръдка

е сковала короните

на тъжни дървета.

Пуст е склонът.

Опустя и пътеката,

по която тичах към теб

Дъжд вали от очите ми,

покрити с воала на сива мъгла,

а бодлите на вятърът

издраха в сърцето ми

белези грозни тъга.

Тихо е.

Няма го и гарванът.

Него взех за заложник,

застраховка за бъдния ден,

когато само ехото

ще напомня за мен.
Някой ден ще зарастне пътеката,
ще се обсипе с пъстри цветя,
птици ще пеят, приветсвайки
Тържеството на Любовта!

 

хм... като болезнен спомен
хм... като тъжна балада
хм... като обич огромна
хм... като женска китара... . . .

http://vbox7.com/play:f9c19297

хм... като какво?! :)))
не се тревожи за мен, понякога пиша за минали неща :))) за отдавна минали, но оставили следи

знам защо, но на мен ми прозвуча оптимистично!ВЕроятно, защото си ти!

радвам се, че си усетила. любов без раздяла няма, но раздялата не може да спре любовта.
сетих се за един коментар в "Откровения" по повод един мой стих: "Пишеш меланхолично, нежно и тъжно, но защо когато те чета ми става леко?"

тъгата кротко притихна,
сви се на пухкаво малко кълбо,
миналата болка стих е,
царува днес на любовта радостта :))

Мож да е тъжен,но е много,много докосващ!
Прегръдки!

аз целувам :)))
Нали става така?! :)))

Усмихвам се на оптими3ма!:))))))),3ащото ми харесва да го има,така както ми хареса и стиха:)))))))Още вчера го прочетох,но...нямах клавиатура и ако техническите грешки в броячите не ме ра3тройват,то липсата на клавиатура си беше дисконфортна 3а мен:)))
Хубав ден!

май вече и броячите проработиха :))
да! почти непоносим оптимист съм :)) толкова, че доста хора си мислят, че това е някаква поза, но не е нито поза, нито илюзия. такава съм си. вероятно и ти(ако съдим по зодиите) когато сме смачка живота се самоизхвъргам нагоре като пружинка. не виждам смисъл от лазенето, не се стига по-далеч :)))

Познавам когато пишеш без импулс. Ти си зад стиха, но със стремеж да е нагласено, колосано ... Това не е твоят стил, Слънце. Пиши не заради писането, а заради емоцията! Не ставай като хилядите други, бъди си Нел.
И не ми се сърди :-)

Абсурдно е да ла3им,щом можем да летим:))))))))))

не се сърдя, разбира се, имаш право за колосването, пробвам и аз като поетите :))) но пък се родиха няколко чужди стиха в отговор, а това(знаеш) винаги ме радва, радва ме приемствеността на емоциите, радва ме съпричастието, без значение каква ще е формата.
ти котка по гръб да падне, виждал ли си?! :))))))