Здравей! Чакаш ли някого?

Ще приседна до теб.

Не! Не питай за сълзите,

ще те излъжа:

Всичко ми е много, много наред!

Отдавна ли чакаш зората?

Новият ден, вдъхновен за приятелство?

Или ти харесва захвата на сивото?

Бодлите на мрака нима те направиха

по-силен, по-мъдър, вглъбен...

Не ти ли горчи от предателства?

Не погрозня ли красивото?

Нима още вярваш в ласкателства,

в обещания празни, в идола,

който набързо беше сглобен...

Не ми отговаряй!

Знам цялата истина

за болката на сивото,

за ледния вятър, замразил

и най-любимото

в твоята душевна степ...

Ах, извини ме, Приятелю,

ето, представям се:

Самота ме наричат, а сълзите...

тях

подарявам

на теб!

Нел, великолепна си, Слънце. Ти не пишеш стихове, ти плетеш дантели от емоции.
Благодаря за песента на Black Sabath, не я бях слушал досега.
Честит празник, Слънце :-)

ако към сивото добавим нежно розово се получава един великолепен цвят...Цун!

Сълзите....когато са споделени,не горчат толкова!
Една усмихната прегръдка:))))

честит и на теб!
слушам и това амплоа на блек сабат :)))
а и най-хубавите балади са рок-баладите. в това няма никакво съмнение.
никак, ама никак не умея да плета на една кука :))

вярно е великолепен, олицетворява преходността на красотата. коприна в цвят пепел от рози!! мммм...

винаги съм смятала, че сълзите изкарват горчивината ни на повърхността, мият ни отвътре и позволяват на щастието ни да блести. малки звездички!
Цунк!