Напоследък все Интернет - истории се разказват, накъдето и да се завъртиш все чуваш: Запознахме се в нет-а, от Нет-а се познаваме, Нет-а ни събра, Нет-а ни раздели... такива ми ти. Да се чудиш да плачеш, да се смееш ли? Няма лошо. Нет-ът си е начин на общуване, но... за това „но” друг път ще разказвам. Сега...

Когато влизам в нов форум, първо чета, проучвам начина на разговор, наблюдавам ник-овете, отделните групички, „черните овце”, иначе казано не влитам като мушица в око, а бавно и внимателно опипвам почвата, после започвам да се включвам, но отново порцеланово, без напор, без рогачески маниери. Хем да ме забележат, хем да не предизвикам ревност, защото си я има! Пустата му форумна ревност и пустата му горделивост! Та... бавно и полекичка за има-няма три месеца станах част от новия форум и вече се чувствах доволно комфортно, тъй като плътните форумни редици плавно се бяха поразместили, за да ме приемат като част от тях. Тогава се появи той. Елегантен ник, леко предизвикателен аватар, премерена учтивост, нежна арогантност на моменти, стил, изисканост, финост... мъжът Интернет-мечта. Приеха го бързо, но само една част от тях, другите често апострофираха постовете му, а той с такова достойнство парираше, че... ден, след ден, пост след пост и започнах да усещам онова нещо... дето си бях обещала: „Никога повече!”

Никога, никога, ама... никога-то мина в забвение. Все по-често разменяхме любезности, минахме на лични, после скайп, после... се оказа, че сме от един град... и започнаха поканите за среща. Той предлага, аз намирам поводи да откажа. Но ще ви призная едно. Като минеха няколко дни без покана и аз изпадах почти в истерия... Ами сега! Отказал се явно, прогоних момчето, голяма съм патка, кърпа непоръбена и проч все в тази посока. От последното  предложение бяха минали два месеца и вече дори не се самобичувах, а кроях план как елегантно да промуша идеята за среща, когато... един ден рано сутринта с тон, нетърпящ възражения той ми заяви, че ме чака вечерта в 19.00 пред „Ростов”, имал рожден ден и това е последното предложение за среща. О-о-о, нямаше съпротива от моя страна, макар и да вкарах известна нотка раздразнителност поради лекото притискане, но я пуснах внимателно, обещах и разговорът приключи.

Голям ден, ви казвам. Извъртях се в офиса, минута по минута стрелках часовника, такова нетърпение не бе ме обземало от... май от момента на първата ми среща с момче, когато бях в осми клас. Колегата Стефан имаше рожден ден, черпи и уж се бяхме събрали на сладка приказка при него, а аз... все в часовника и все някъде напред-назад като затворник в каре. Кошмарни шест часа. Най-накрая свършиха и побягнах през глава към къщи, където вече ме чакаше Нинка. И как да не ме чака? Главата и бях надула с моята нет-среща, с трепетите, с... звънях и точно десет пъти, да не вземе да закъснее. Нинка е моделиер, много и приляга и прическа да направи, грим... доверявам и се на сто! Направих набързо по кафе докато изслушах предложението за тоалета ми, съгласих се, разбира се и побързах към банята, оставяйки едно нейно изречение недовършено, но това не притесни нито нея, нито мен. Знаем се от години, приятелка в лошо и добро, разбираме се с половин дума, а понякога висим на бутилка вино часове, непроизнясайки и една... Чудесна жена. Чудесна!

Последва великото прераждане на Пепеляшка. Защо казвам прераждане? Ами защото съм спортен тип, почти задължителните джинси, пуловер, ниски обувки и коса, която почти не познава гел, маша, преса, лек грим или повечето пъти без грим, а сега... Елегантната червена рокля, изпъната с пресата коса, тежък вечерен грим... Дори и огледолото остана доволно от крайния резултат. Не беше профили, анфас, домъкнах и другото огледало, за да видя и гръб, после пак профили, пак анфас, гръб, порфили... като пумпал се въртях. Пощуряла Пепеляшка! Накрая обух пантофките, с десет сантиметров ток и излетях. Пролетях разстоянието до мястото на срещата безпаметно, безпаметно минах през лятната градина(беше октомври и вече не работеше), безпаметно почти се разминах с колегата Стефан, който... Който стоеше пред входа на ресторанта с великолепен букет от гладиоли и с такава очарователна усмивка, че... замръзнах, вперила поглед в него, отворила ей такива очи и ей такава уста... че спокойно можех да мина за участник във филм на ужасите. След няколкосекундно объркване, реших че греша в съмненията си, така де! Човекът рожден ден има и си посреща гостите... посреща си гос...тите с букет в ръцете...

Тогава произнесе ник-а ми, а аз и до ден днешен съм благодарна на първите си седем години, защото първичната ми реакция беше да го шамаросам там и точно в този момент.

-         ти... т...и ... как ммм..ооо..жа?! – толкова успях да изкарам като изречение.

-         Опитах, ти знаеш че опитах и в офиса. Предлагах ти толкова пъти да излезем, да се опознаем, да... опитах наистина! Не ми остана нищо друго, освен да пробвам знаменитото интернет-влюбване... виждах те, радвах ти се, чаках го този ден като...

 

Ето това е историята.

Чудя се как ще отговаряме когато децета ни попитат: Мамо, тате, вие къде се запознахте?

-         ... в нет-а ...

Факт!

ама си е пълна измишльотина, нали? :)
А защо - последна възможност - дали е щял да се гърми, ако не се беше навила на среща? :)))

няма измишльотина.
героите са мои колеги. вече живеят заедно. всъщност има малко горчивина, защото напоследък все по-често забравяме реалните си контакти.
затова е последна възможност

Невероятен романтичен сюжет !Поздравления !

има! особената, съвременна романтика на заетите хора.
пак ще го кажа: за мен има и горчивина, но хепи-продължението радва всички нас, които бяхме участници в заговора :))

зависи. моят герой много добре знаеше какво прави :)))
но пък и понякога можеш да намериш и това, което не търсиш.
Съдбата си прави шегички :))
добре дошъл, впрочем :)))

изключително забавна история. Шапка свалям на пострадалия. Човек трябва да знае какво иска. А ти по-леко с шамарите. Какво ти е виновен? Виж преразгледай 7-те години. ВЕрно лъжа, но може и с думи.

Хубава история! Аз познавам едно момче, мой бивш колега, който е срещнал жена си така. Е, после са се видели на живо, но първо е бил чата. И този чат е прераснал в голяма любов.

несправедлив си към Съдбата :))) понякога играе и с нас, т.е. позволява ни да смятаме, че изборът си е наш :))

ама защо пострадал?! много си е щастлив даже :)))
няма шамари! първите седем си казват думата в сюблимни моменти.
май не се разбира, но няма шамар, има объркване ... че кой няма да се обърка в такава ситуация и да изглежда като гупа :))

да, хубава история, все повече и повече ще сме свидетели на такива.
и все пак нагарча... но е горчивото на хубавото вино, поне в този случай

нета..стават страхотни неща!

винаги немея четийки произведенията ти...
Ти сякаш с молив в ръката си родена и с филмова картотека в главата. Описваш разни историйки така майсторски и увлекателно, че бих те объркал например с Чехов, ако ми дадат да прочета твоя книжка.Като казах книжка, кога твоят познат ще ти помогне за издаването И ? Нели, нямам думи да изкажа възхищението си от творчеството ти и не само от него. Та какво бих магъл да прибавя към безбройните похвали изречени от всички други? Впрочем, Шеспир, го е казал вместо мен: БЕЗ ГЛАС Е МОЙТА МУЗА ДНЕС,КОГАТО
ДОЧУВАМ ОМЪРЛУШЕН И УНИЛ,
КАК ЧУЖДИ МУЗИ СЪС ПЕРА ОТ ЗЛАТО
ВЪЗНАСЯТ ТЕ В ИЗЯЩНИЯ СИ СТИЛ.
СЛЕД ВСЕКИ ХИМН,УМЕЛО ИЗРАБОТЕН,
ДОКАЗВАЩ УЧЕН ВКУС И УСЕТ ФИН,
АЗ САМО КАТО ПСАЛТ МАЛОГРАМОТЕН
ОБАЖДАМ СЕ СЪС ГЛУПАВО "АМИН"!
"ТАКА Е!","ТОЧНО ТЪЙ!" - ПРИБАВЯМ СВОЙТО
СЪГЛАСИЕ,ЩОМ В ХОР ТЕ ХВАЛЯТ ТЕ...
НО ТАЙНО КАЗВАМ ПОВЕЧЕ,ЗА КОЙТО
ВЪВ МИСЛИТЕ МИ МОЖЕ ДА ЧЕТЕ.
ХВАЛИ ТИ ТЯХ ЗА ДУМИТЕ ГОЛЕМИ,
НО МЕН ЦЕНИ ЗА МИСЛИТЕ МИ НЕМИ!
продължавай все така с жар да твориш!
с обич: АЗ

вярно страхотни, някои направо велики, други... кошмарни
в нета си е досущ като в реалния живот-има хора, има и маломерни представители на хомо сапиенс

абстрахираме се от външността. но можем точно толкова да се заблудим, колкото и в реала.
не всички в нет-а са себе си, това е основния проблем, но пък... нали това е есенцията на живота - неизвестността :))

а не бива. забавлявам се. както и ти.
благодаря ти за Шекспировите думи, Кихоте мой, мили!
Прегръдкаааааа :)))

Вчера гледах едно детско предаване, скеч за това как да накараш съседката да не мрази кучето ти. Ситуацията: момче слиза с куче по стълбите, а съседката се подава из зад вратата и нещо лае.
Предлагат се различни варианти за решение като правилното е да намерите начин да покажете на съседката колко е добро кучето ви. А скечът с правилното решение е такъв: момче слиза с куче по стълбите, а съседката сякаш само това и чака, изскача из зад вратата и кляка до кучето като нежно, почти влюбено, му джафка. Най-важният момент липсва, а именно какво точно е накарало съседката да промени поведението си. В текста зад кадър се казва "намерете начин". Та във връзка със ситуацията от разказа - човекът е намерил начин. Аз го одобрявам с изключение на цветята. Да, винаги е за предпочитане на една жена да се подарят цветя, но когато това ще я накара да се чувства по-глупаво отколкото е всъщност положението, тогава първо трябва да се помисли за по-оригинален вариант. Да видим сега какъв би бил той...събираме предложения за това какво е по-добре да държи мъжът в такъв момент вместо тривиалния букет цветя. И все пак - бели гладиоли, винаги съм се учудвал на женското светоусещане - светът се срива, но белите гладиоли са отбелязани точно като бели гладиоли - не просто като букет цветя.

Много хубава история:)

Поздрав!

Обичам гладиоли, Флай, и хризантеми също... сетих се за една от първите ни срещи със съпруга ми... аууууууу, няма да го разкажа сега, някой ден ще напиша разказ, защото беше забавна случка.
По принцип на първа среща не се носят цветя, прав си, но тривиалният жест все още печели женските сърца. Нали, дами?!
И... не бива да се подценява женската наблюдателност. Умните жени се правят, че много неща не забелязват, но всъщност...
а и пропускаш момента, че тя вижда колегата си Стефан... още не се е шашнала съвсем, няколко секунди по-късно осъзнава, че това е въпросният ник :))))

Благодаря ти!
ще се радвам да те виждам тук :))

Още повече, че с жена ми така се намерихме в чата и вече 10 години си живеем заедно, макар и не много мирно. Но едва ли има семейства, живеещи мирно и в пълна хармония :)

Привеееееет!
Важно е крайното звучене, а щом сте десет години заедно
много ти се радвам!
и ние сме така у дома, мир сключваме когато спим, иначе сме вечно в някакво противоречие... но никак не ни е скучно!
а нали знаеш, че Хармония по-късно е превърната в дракон?!

Да, преди години гледах на интернет запознанствата, като на такива, каквито бяха. Но вече е по-нормално. И основно вече се запознаваме в интернет.
Няма лошо. Нов начин на живот.
А за горното, като се замисля, все пак, ако не искаш някого, трябва ли да ти прави номер, за да се съгласиш? Явно е познавал човека и не е искал връзката. Нещо като натрапена.
Един вид, все пак връзка. Не са на сухо.
Но хората често и без любов живеят по-дълго заедно.

А подходящият човек можеш да го усетиш и в интернет, и извън него.

как не забелязваме или не оценяваме човека до нас.
и обратното - величаем някого, а като го опознаем... и се оказва, че няма нищо общо с представите ни.
Предполагам ти се е случвало и едното, и другото :))
Без любов може двама да живеят заедно, но определено друго ги задържа-в повечето случаи са пари, имоти и т.н., а това не е живеене.
мое мнение :))

Плавен елегантен текст, без излишности и без претенции за оригиналност, но с много въпроси, поставени вътре.
Това харесвам в теб, Слънце. Толкова си обикновена, че блестиш с обикновеността си. Почти се свършиха хората като теб.

е,не е съвсем в нета,но и той е помогнал:)
Весела случка:),описана по много приятен за четене начин!:)

Винаги ме е респектирало умението ти с малко думи,много красота!:))))
С обич!

http://www.youtube.com/watch?v=93fxLuaYCAM

Добро утроооооооооо!

анонимен 28 :)) щом издател го казва :))) благодари се, че няма да губиш от мен :))) много си те обичаммм

bizcocho - радвам се, че си тук.

Светланкаааааааа, милото ми! Почвай да пишеш проза, по-лесно е от стиховете :)) Цунк!

Флай! Красива песен, а и Деничка ми беше фаворит!

Съжалявам, че не успях да ти кажа колко много ми хареса разказа ти, веднага щом го прочетох.
Аз съм дете на думите и комуникацията в Интернет е една отворена врата.
Иначе как щяхме да се срещнем, мила Натали!

не се коси, че си закъсняла. за приятелство никога не е късно, а и разказчето си е слабичко, но аз така харесвам, не гоня нищо повече от докосване до човешкото!
цунк!