Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2008 09:30 - За любопитството (дзеня)
Автор: nellka Категория: Други   
Прочетен: 1320 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 15.09.2008 15:48


Беше прекрасен летен ден.

Пчелите жужаха загрижено, птиците пееха  някакъв си техен неразбираем канон, непокорното слънце заливаше земята с жарките си лъчи, а Слон Че се разхождаше из полето в близост до Мало Вуково и събираше полски цветя в кокетно букетче, което възнамеряваше да занесе на прекрасната Ме Хлем, която от известно време боледуваше и вардеше кревата в ухаещия на магнолия свой дом. (Спирам да поема дъх, много дълго изречение стана).

В близост до вековния дъб, който беше известен в околията и от който след неизвестен брой години  щеше да се получи един превъзходен пън, който пък да служи за център на веселби и забави, детето забеляза купчина изсъхнали клонки, които се открояваха някак на фона за зелената трева и дивите цветлета. С присъщото си любопитство Слон Че доближи купчинката, обиколи я веднъж по часовниковата стрелка, после обратно, поспря за миг, замисли се и... леко подбутна с босото си краче купчинката. В следващия миг от там изпълзяха две змии, които неориентирано засъскаха и заизвиваха загзагообразно снагите си, оставяйки следи в тревата. Детето направи неволна стъпка назад и опусна букетчето си. В този момент нечии кокалести пръсти се впиха в ръката на момичето малко над лакътя. Това беше Кух Ар, който се славеше, че е най-мъдрият възрастен и в Мало, и в Големо Вуково:

-  Ти кво? Да не си се надявала от змийско гнездо, да излетят гълъби?

- Тц – детето наведе за миг очи, после с рязко дръпване освободи ръката си от здравата хватка и се усмихна – ама можеше и нищо да няма. Ох, насини ми ръката, деденце! Слон Че разтри зачервеното място с пръсти, наведе се, събра букетчето и затупурка по селския път, оставяйки весели облачета прах след себе си.

- Детска му работа – помисли Кух Ар, почеса се по онова място, което никога не го сърбеше, но той постоянно го чешеше, огледа се на всички посоки и с ехидна усмивка подбутна купчинката сухи клонки пред себе си с жилавата тояжка, която се беше превърнала в негов трети крак.






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. flyco - ама можеше и нищо да няма
15.09.2008 09:47
Със сигурност Слон Че не е побутнало купчинката за да провери дали няма нищо, а дали има нещо. От там е изпълзяло най-вероятното, но можеше да излетят гълъби...
цитирай
2. анонимен - Нел, великолепен пост, Слънце!
15.09.2008 10:06
Символика, изказ... десятката, мила!
Успешна седмица. В четвъртък съм в Плевен. Чакам четвъртъка :-)
цитирай
3. nellka - Разбира се, Флай :)))
15.09.2008 12:45
Слон Че е помислила преди да побутне. Иначе... е доста песимистично настроена, че биха излетели гълъби :)))
цитирай
4. nellka - анонимен
15.09.2008 12:47
ценител си знам :))) полунин... ти си ми разказвал за Полунин
Чакам те! Ще пийнем по чашка(или по бутилка) бяло винце :)))) в китайския, нали?
Благодаря ти!
цитирай
5. анонимен - и затупурка по селския път, оставяйки весели облачета прах след себе си.
15.09.2008 15:07
Нели, където и да се появиш от теб лъха свежест, искреност и светлина.Много рядко съчетание за жена.
Чета те с удоволствие.Детска чистота, съчетана с мъдрост на възрастен.
Станимира
цитирай
6. анонимен - мацка,
15.09.2008 16:29
запознай ме със слончето :)
цитирай
7. scintilla - Хареса ми!
15.09.2008 16:49
Определено.
цитирай
8. nellka - добро утроооооооо :))))))
16.09.2008 08:53
анонимен 5 - добре дошла, Стани! Да. Тук ще можеш да четеш всичко, което пиша. В литературните сайтове подбирам :)))

анонимен 6 - нямаш проблеми! огледай се и съм сигурна, че ще намериш слонче :)))

scintilla - благодаря тиииииииии :)))
аз съм нагледен пример за простотата на хаоса :)))
винаги си добре дошла!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nellka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 702007
Постинги: 357
Коментари: 1958
Гласове: 5279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031