Когато си тръгна

не затвори вратата,

в мрака  бездомните кучета

отдавна те чакаха.

Нощта те прегърна,

но не с тръни бодливи,

а със зюмбюлена ласка

и шепот на влюбени.

Сега се завръщаш!

Видя ли вратата?

Благодаря ти, любими,

за скъпия дар - свободата!

да си тръгна или...

Аз избрах!

Виждаш ме вече,

с усмивка те чакам!
Двамата с теб
ще бъдем владетели!
за теб е пъстрия ден,
за мен-сетивата на мрака.