Специален поздрав за Flyco(Сърби Сърбев :))) )
и покана за разговор по темата към всички, които минават оттук :)))

Неллка, никой не се казва Сърби Сърбев :) все пак звучи по-добре отколкото Мхарабуди Мхарабудиков

Щях да си забравя първите седем години, то човек не всеки ден получава специални поздрави...

Ключът от чужда стая подклажда желанието да бъде използван. Може би в отсъствието на собственика, да се докопаме там до някоя тайна. Е, може да не е тайно, а нещо което той пази за себе си, което е още по-лошо май, защото е лично. В този ред на мисли можем да достигнем до оправдаването на воайорски мераци. Но няма да го направим, защото са ни учили през първите ни седем години, че това е лошо. Тогава какво? Ключ там някакъв си, я има я няма петдесетина грама - да го предадем за цветен метал - нищо няма да изкараме...за какво ли може да се използва? Можем да си го закачим на врата. На златно синджирче, но така че да не се вижда - непознатите ще ни мислят за силно религиозни, морални и добри, познатите пък ще подозират, че имаме някъде някакъв сейф пълен с какви ли не интересности. Можем пък нагло да го изтипосаме над блузката. Тогава непознатите ще си мислят, че имаме някъде някакъв сейф, а познатите, че ни е хлопнало нещо отвътре. Друго какво можем? Да го поставим в бутилка, заедно с романтично писмо и да го хвърлим в "Ариана". Не бирата, а езерото, нарочно ще избегнем океана или Черно море поради очертаващата се реалност никой да не ни намери бутилчицата... Можем още нещо, да го оставим там където си е за да го намери този на когото е.

Не съм си и помисляла, че се казваш Сърби, че и Сърбев! :)))
ключът от чуждата стая, взет за малко назаем от двама...
едва ли търсят чуждите тайни... но със сигурност се опитват да скрият своята.
трудната любов! онази, която все е съдена, осъждана, разкъсвана на парчета, разкъсваща на парчета... онази любов, която е също толкова любов, колкото и откритата. Която от никого сраничен нищо не иска, но все е обвинявана, че взема...

Толкова доволно се посмях на чудесния пост за чуждия ключ, че както съм нахална... ще взема по-често да те поздравявам :))))

а темата за скритата любов, с гадното име "изневяра" оставям отворена!

да поговорим, а?! :))))

Не съм сигурен, че изневяра и скрита любов е едно и също, поне не всички го възприемат по този начин. Изневярата е просто акт, еднократен или многократен, но със сигурност знаеш кога започва и кога свършва. С любовта май не е така. Не мисля, че "любов от пръв поглед" е нещо повече от израз. Ако някой държи на него, то тогава моето определение за любов не се припокрива с неговото. Та за какво да говорим тогава?

нима имаш определение?! аз така и не съм успяла да вкарам любовта в някакво определение, рамка...
интимността също е част, не е задължителна, но и не трябва съвсем да бъде отхвърлена...
разбира се, че "изневяра" и "любов" са две различни понятия. за мен винаги са били различни.
а "любов от пръв поглед" не е точно понятие. има привличане от пръв поглед.
любовта е духовно понятие!

е нещо като ключ за онязи стая, зад чиято врата се крие въображението ни.И който ключ можем да използваме от любопитство, просто за да видим какво точно е така прилежно заключено или пък да използваме,закото той ни е нужен или просто да го оставим на масата...
Изневярата за мен е запълване на празнини.Любовта-също.

неправилно те разбирам. Ти казваш, че любовта е запълване на празнини... от какво са тези празнини?!!! та нали точно светлата, обичаща душа няма празнини!
тя е като непресъхващ извор - тече! и винаги извира още и още... и любов, и топлина, и надежда, и вяра...
имаме само по една любов - тази вътре в нас!
нея не можем да я дадем. показваме я!

но когато я няма е празно и имаме спешната нужда да дапълним това празно .Празно от осъщественост.Защото-да,ние носим любовта в себе си, но не за себе си, имаме нужда да запълним със споделяне и осъществяване.Нещо такова:-)))

"За любовта каквото и да кажеш, все е вярно"
Елин Пелин
Спорове по тази тема не може да има. Все едно да убеждаваш някого колко е красиво едно изсъхнало листо, когато той вижда в него само едно изсъхнало листо. За теб то може да е поезия, носталгия, непостижимо природно чудо, каквото там ти дойде отвътре, а за него да си е просто едно листо. Виждаш ли и двамата ще сте прави. Как единият ще стане по-прав от другия и нужно ли е изобщо? Да имам определение, както липсата на определение от твоя страна също е вид такова.

Интересно звучи, честно. Има своя логика като израз, не виси във въздуха. Мисля, че може да бъде възприето като собствена гледна точка, достатъчно оригинално е.

ме душата ни си има кътчета-потребности,кътчета-кутийки.И за да се чувства пълноценна трябва всяка една кутийка да бъде запълнена.
МАй изместих темата за чуждия ключ
Като се замислих-чужд ключ...самото название иде да каже-той е временен, не твой.Може да отключва, Но чоже и да заключва

benra, ти ключа остави на нас...

оставям ви го, като се надявам да разбера как е използван

и с въпросите ... до понеделник. Абе ще го закача май на врата си и ще го изтипосам най-отгоре. Тъй и тъй никой ме не знае, поне да си мислите, че съм сейфаджия.

http://www.youtube.com/watch?v=a8_sU4j70yY

Флай е казал-"Ключът от чужда стая подклажда желанието да бъде използван."
Всъщност желанието подтиква към търсене и ползване на чужд ключ;)малка,но съществена разлика.

не винаги е предмета,по-често е мисъл,анти-действие,въображение:)Любов,изневяра...всъщност изневеряваш на самия себе си,на решения взети преди!А е хубаво да се живее сега.

http://www.youtube.com/watch?v=eooaOstkm4w
http://www.youtube.com/watch?v=ELGWYMz56KM

хахахахах-ВЕЛИКОЛЕПНО!!!!!
Весела седмица на всички:))))

Ну заяц!
Ну погоди! :))))))

понеделник е!