Нарисувай ми люлка!

Да разлюлея забравена страст,

синята мекота на небето да докосне,

от слънцето да грабне огънче,

с вятъра да полудува,

да догони мечти забързали някъде...

Чакам те!

Искам те!

Както разгорещена земя,

прегъщаща прохладния мрак,

като вълната,

достигнала бленуван бряг,

като истина,

като глътка вода за жадния

и залъче хляб пречистен

за гладния грешник...

Искам те!

Чакам ръцете ти, рисуващи!

художник, Нел..подозирам,че ти трябва виртуоз

виртуоз :)))
в моите очи! :))

докосване Слънчо!:)))Много нежно.

за нежно докосване, Светланко!
днес всички музи избяха, грабнали по едно непокорно слънце :)))

След загуба два пъти по-силно искаме живота. Да не би да изпуснем шанс, който никога повече няма да имаме. Не се страхувай, както сама каза винаги има утре. А в утрето са всички пропуснати шансове :)

привет! прав сиииии!
като видим очите на Смърт и оценяваме живеенето. Именно живеенето! с неговите емоции и мигове, които ако пропуснем... няма да върнем назад :)
не се страхувам!
никога не ме е било страх да живея, обичам и уважавам живота, уважавам и смъртта. мисля, че така е правилно!