Понякога поглеждам
в на небето синьото
за да не виждам
на хората натежалите
погледи от умората.
Понякога потъвам
в на виното забравата
за да не чувствам
на сърцето ритъма
учестен от тревогата.
Понякога съм самотна
дори измежду многото,
които ме затрупват
с ласкави мигове.
Понякога копнея,
понякога отричам,
понякога забравям
да го кажа, но...
ти знаеш, знаеш
колко много те обичам!

тъй става,
понякога така е.
И всичко отминава -
не му се вижда краят.
;)))

отминава, но
някъде нещо остава...
краят?! няма край, Хензелски!
има само нови начала
остаряваааам и се правя на мъдра :))))

ми се ще да я затворя.
Онази черната дупка,
поглъщаща емоциите на хората:(

Дечко,чуй това:))))
http://www.vbox7.com/play:57b88dda

никакъв стрес! съвсем, съвсем никакъв! :))
приятни почивни дни, дано да са без стрес!