Моя много тъжна любов,

толкова различна

но истинска,

искрена...

като цвете невехнещо

в кристалната ваза

на онази централна маса-

сърцето ми

в онзи обикновен ресторант-

живота ми...

Мой мъничък, наказан Сезиф!

търкаляй ги!

Търкаляй спомени каменни,

пламенни!

по пирамидата нагоре,

до заветния връх

на безсмъртното

отвъдно...

не ме изоставяй!

 

Моя много тъжна любов!

Обичам те!

тихичко
шшшт

днес си полъх, който шепти и оставя следи в косите, в душите, в сълзите...

Чудесен стих.Нека слънчевите лъчи те огреят хубавичко и ангели те посипят с нежен,благовонен прах.

Тази тъжна любов ни кара да страдаме:)

стъпвам на пръсти(като Пинко-розовата пантера) и шепна...
ама защо трябва да шепна, не знам! :)))

незнайно защо пиша стихове, на които после плача, но ги пиша когато съм в добро настроение... парадоксално е.
дали значи... че в гадно настроение ще пиша хуморески?! :)))

Благодаря за нежните пожелания!
наминавай!

но ни кара и да се чувстваме живи, така че:
Да живее!

колко красота и топлина!
Прегръщам!!!!

красиво, топло, нежно, понякога тъжно, понякога весело... всичко останало са някакви трактовки за оправдание на някои от постъпките ни...
целувам!

Добро утро Нел {}
Няма тъжна любов.

добро утро, мило момче!
не тя е тъжна! ние понякога тъгуваме!
не тя ни натъжава, а хората които обичаме!
а и(тъпо и упорито) твърдя, че любовната тъга е красива тъга!
болка, но болка която ражда нещо красиво, топло и нежно... като поникването на цветенцата пролетта...
много съм се размекнала нещо... :)))

С тая ти упоритост там... пиши ме и мене.
Бе аре бе се стeгаме зимата, в тая жега съм си мекица :)))
{}

Завиждам му
Завиждам му
Завиждам му
Друго не мога и не искам да кажа.
Ти си страхотна ЖЕНА!!!!!!!!!