Днешният ми пост е една песен на Ищар!

А това е превода на текста:

Знам откъде идвам
 

Tърсих остатъци от теб по кожата си,

останала следа от устните и от пръстите ти.

Шалът ти напоен с парфюмът от онзи път,

и любовните ти писма върху лист коприна.

Запечатах завинаги в душата си, емоцията на гласът ти

в денят в който ми каза "тръгвам, не ме задържай!"

Прекарах дни питайки се: "ЗАЩО".

 

животът, или любовта ме изоставяха

то, аз умолявах вятъра да ме вземе в обятията си,

да ме отведе много далече, там където ти не съществуваш.

Вървях по стъпките му, които ми шепнеха безспир:

"За да знаеш къде отиваш, спомни си от къде идваш".

Това е всичко, което ми остана, но се държа, поне знам.

Знам от къде идвам, знам от къде идвам...

 

Тичах по тясни пътища.

Падах сто пъти.

Прекосила реките и студените желания,

носих товара на тези, които не спазват закони.

В една зимна градина, чиято картина се явяваше в съзнанието ми,

усетих топлината и силата ти, които се носеха.Ако

Ти, който ми се усмихваш, толкова красив сред този блясък,

разбрах в сълзите си, това, което ти ми казваше.

Тук, Земята ни погубва, но сърцето ми те вижда...

 

 

Умолявах вятъра да ме вземе в обятията си,

да ме отведе много далече, там където ти не съществуваш.

Вървях по стъпките му, които ми шепнеха безспир:

"За да знаеш къде отиваш, спомни си от къде идваш".

Това е всичко, което ми остана, но се държа, поне знам.

Знам от къде идвам, знам от къде идвам...

Това е всичко, което ми остана, но се държа, поне знам

Знам от къде идвам, знам от къде идвам...

Богиня на любовта и войната. Странно обединяване, всъщност какъв е символът?

хубаво е чувството да знаеш.Макар понякога неизвестността да ни кара да продължаваме...

не намираш ли общо между любовта и войната?
всеки е уязвим и в любовта си и като съперник във война.
да си призная мислила съм по този въпрос, макар и да приемам любовта като нещо много красиво, градящо, а не рушащо... Рушащото аз го отдавам на страха, който понякога си мислим, че е любов.
Преди години един мъж ми доказа, че любовта наранява, но само когато не иска да убие... убиец е всъщност страхът.
разфилософства ме ти... :)))
приятно е!

"За любовта каквото и да се каже, все е вярно."
Вече няколко пъти споменаваш някакъв страх, сигурно е много страшен този господин, страшен колкото себе си. Я го остави да се гледа в огледалото и да се страхува сам от себе си.

и аз така мисля. та нали всеки следващ миг от живота ни е неизвестен!
повече го разбирам... като да не се отделяме от себе си по пътя...
ама аз днес съм в особено такова настроение... леко ми е, приятно ми е, а преди малко написах стихче, което... ме разплака...
днес съм пълен идиот! ама пълен! :)))

:))) хубаво го каза!
споменавам го защото е антипод на онова, което аз наричам любов.
колкото до огледалото... виждам в огледалото... госпожа Любов :)))

Хората губят почти цялото си време когато се опитват да говорят един с друг за да изясняват смисъла на думите, които използват. Когато не го осъзнават най-често се карат.
Забележка: Това не е древна китайска мъдрост!

ухаеш ми на нещо много, ама много познато...
но си прав, говорим понякога сякаш на чужди езици
четох някъде за аурите... тези, които имат близък цвят на аурите се привличат...
все едно
лошото е, че наистина се караме... а мислим и чувстваме по един и същи начин

Така си мириша.

аз пък нямах нет известно време
в интернет усещам ухания зад думите на потребителите, има и миризми... има и воня понякога.
но твоите думи ми ухаят на здравец :)))
а това ми е любим аромат

След задълбочена консултация с вътрешното си усещане, като взех предвид последните напътствия на еврокомисията изразени в днешния и доклад и във връзка с мирното ни съвместно съществуне и бъдещо разбирателство реших да приема, това което мислиш, за истина. Предполагам, че еквивалентното съотнасяне на момината сълза към теб отразява в достатъчна пълнота днешното цветово разнообразие в градината на твоя блог.

докато да отговоря и нета пак се скри по жицата :))
но имах време да помисля... каква е връзката между момините сълзи и европарите :)))
така и не намерих, но...
нежното ухание на момините сълзи са ми също любим аромат :))))

Връзка винаги може да се намери, но не винаги има смисъл да се търси.

да не се помайтапи човек :)))
пари и момини сълзи... нещо като фолк-дива :)))
предпочитам си онова цветле с множеството бели нежни сведени главици

ние в детската градина като се карахме и си скубехме косите, беше , защото се желаехме

Може да страда само красивият ум.