Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2008 10:01 - Притча
Автор: nellka Категория: Други   
Прочетен: 679 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 30.04.2008 10:12


Живяли някога някъде три приятелки – Сика, Лика и Вика. Много се обичали и често забравяли дори и семействата си заради своето приятелство.

Веднъж Вика предложила:

  • Да отидем довечера в гората! Не съм чувала нощните и шумове, а и… ще бъде различно и много интересно!

Речено-сторено. Сика и Лика се съгласили макар и да се страхували от тъмните сенки в нощната гора. За да са сигурни, че няма да се изгубят, се вързали с две въженца, в средата била Вика.

Нямало Луна. Тя спяла кротко зад одеало от дебели облаци. Старите дървета спускали уморените си клони по-близо до тревата и храстите, за да поговорят. Така де. През деня били заети с други дела, а именно да обръщат внимание на Слънцето, което заедно с Въздуха и Дъжда, се грижело за тяхната прехрана. Всички диви животни и нощни птици разменяли дневните клюки. Било хем тъмно и приятно, хем страшно и зловещо.

Трите приятелки бавно пристъпяли и разговаряли за близките си, за любовта си, за живота и за смъртта.

Изведнъж се чул трясък на счупени клони и трите се озовали на дъното на вълча яма. Заплакали, завикали за помощ! Първа се окопитила Вика.

  • Стига сме крещели! Освен горските животни, никой друг няма да ни чуе. Я по-добре да се опитаме да излезем.

 Речено-сторено. Сика била най-силната. Приклекнала, Вика стъпила на гърба й и вдигнала леката като перце Лика, която успяла с помощта на няколко стърчащи корена да излезе от вълчата клопка, завързала двете въженца едно за друго и ги спуснала долу, а пъргавата Вика се изкачила за миг, но… (винаги има едно “но”, което проваля всичко). Тъкмо Сика се хванала за подаденото и въженце и то се скъсало, едната част останала у нея, а другата в ръцете на Вика. Заплакали бедните момичета, двете горе, едната долу. След малко първа се осъзнала Лика:

  • Сика, приятелко любима! Не плачи, сега с Вика, ще потърсим помощ и ще те извадим.

Така и направили. Завързали се с остатъка от въженцето, че да не се изгубят и тръгнали да търсят я някое по-дълго дърво, я закъснял пътник, замръкнал в страшната гора, я хижа на ловец, в която се надявали да намерят здраво въже.

Изведнъж се чул познат шум и… двете се озовали в поредната вълча яма. Този път не плакали дълго. Вика повдигнала на силните си ръце Лика и тя се озовала горе на ръба на капана. Но… въженцето не достигало до ръцете на Вика, а и Лика била твърде слаба и немощна за да издърпа своята приятелка. Заридала с глас:

  • Вика, Вика! И какво ще правим сега? И ти и Сика сте в ямите, а аз… Сама съм и ме е страх от гората и от всички тези проклети нощни шумове!
  • Вместо да плачеш, върви и търси помощ. Видяло се е, че не можем сами да се измъкнем – казала Вика, като едвам сдържала сълзите си и гнева си към слабата си дружка.

В това време Сика проклинала минутата, в която се съгласила да тръгне след Вика, за да и угоди на прищявката: “Нощни шумове ли?! На ти една гора и едни нощни шумове! Стой си във вълчата яма, като нямаш акъл за пет пари!”

Навътре в гората едно самотно момиче бродело, плачейки и нареждайки: “Лика, Ликааааааа, дали майка ти не ти е казвала да бъдеш разумна и да не слушаш хората какво ти говорят, дори и да са ти най-големите приятели?!”

Няма да се учудите, нали?

Чул се познат шум и малкото момиче се озовало във вълчи капан.

Гората притихнала, дори и двете сови(взеизвестни клюкарки) замлъкнали. Чували се само виковете на трите млади жени.

Хората нарекли гората Висилика.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Страхотно!
22.07.2008 12:39
Останах без думи. Великолепно! Браво, Нели!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nellka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 701962
Постинги: 357
Коментари: 1958
Гласове: 5279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031