Прочетен: 679 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2008 10:12
Живяли някога някъде три приятелки – Сика, Лика и Вика. Много се обичали и често забравяли дори и семействата си заради своето приятелство.
Веднъж Вика предложила:
- Да отидем довечера в гората! Не съм чувала нощните и шумове, а и… ще бъде различно и много интересно!
Речено-сторено. Сика и Лика се съгласили макар и да се страхували от тъмните сенки в нощната гора. За да са сигурни, че няма да се изгубят, се вързали с две въженца, в средата била Вика.
Нямало Луна. Тя спяла кротко зад одеало от дебели облаци. Старите дървета спускали уморените си клони по-близо до тревата и храстите, за да поговорят. Така де. През деня били заети с други дела, а именно да обръщат внимание на Слънцето, което заедно с Въздуха и Дъжда, се грижело за тяхната прехрана. Всички диви животни и нощни птици разменяли дневните клюки. Било хем тъмно и приятно, хем страшно и зловещо.
Трите приятелки бавно пристъпяли и разговаряли за близките си, за любовта си, за живота и за смъртта.
Изведнъж се чул трясък на счупени клони и трите се озовали на дъното на вълча яма. Заплакали, завикали за помощ! Първа се окопитила Вика.
- Стига сме крещели! Освен горските животни, никой друг няма да ни чуе. Я по-добре да се опитаме да излезем.
Речено-сторено. Сика била най-силната. Приклекнала, Вика стъпила на гърба й и вдигнала леката като перце Лика, която успяла с помощта на няколко стърчащи корена да излезе от вълчата клопка, завързала двете въженца едно за друго и ги спуснала долу, а пъргавата Вика се изкачила за миг, но… (винаги има едно “но”, което проваля всичко). Тъкмо Сика се хванала за подаденото и въженце и то се скъсало, едната част останала у нея, а другата в ръцете на Вика. Заплакали бедните момичета, двете горе, едната долу. След малко първа се осъзнала Лика:
- Сика, приятелко любима! Не плачи, сега с Вика, ще потърсим помощ и ще те извадим.
Така и направили. Завързали се с остатъка от въженцето, че да не се изгубят и тръгнали да търсят я някое по-дълго дърво, я закъснял пътник, замръкнал в страшната гора, я хижа на ловец, в която се надявали да намерят здраво въже.
Изведнъж се чул познат шум и… двете се озовали в поредната вълча яма. Този път не плакали дълго. Вика повдигнала на силните си ръце Лика и тя се озовала горе на ръба на капана. Но… въженцето не достигало до ръцете на Вика, а и Лика била твърде слаба и немощна за да издърпа своята приятелка. Заридала с глас:
- Вика, Вика! И какво ще правим сега? И ти и Сика сте в ямите, а аз… Сама съм и ме е страх от гората и от всички тези проклети нощни шумове!
- Вместо да плачеш, върви и търси помощ. Видяло се е, че не можем сами да се измъкнем – казала Вика, като едвам сдържала сълзите си и гнева си към слабата си дружка.
В това време Сика проклинала минутата, в която се съгласила да тръгне след Вика, за да и угоди на прищявката: “Нощни шумове ли?! На ти една гора и едни нощни шумове! Стой си във вълчата яма, като нямаш акъл за пет пари!”
Навътре в гората едно самотно момиче бродело, плачейки и нареждайки: “Лика, Ликааааааа, дали майка ти не ти е казвала да бъдеш разумна и да не слушаш хората какво ти говорят, дори и да са ти най-големите приятели?!”
Няма да се учудите, нали?
Чул се познат шум и малкото момиче се озовало във вълчи капан.
Гората притихнала, дори и двете сови(взеизвестни клюкарки) замлъкнали. Чували се само виковете на трите млади жени.
Хората нарекли гората Висилика.
2. Нежният остров
3. От всичко и по много!
4. Твой е света!
5. Маркус
6. Дела Раи
7. Стеф! Самият той!
8. Съкровището, което се оказа богатство
9. листенца вишнев цвят
10. Камино, Камино...
11. Това е Пе и е нежност!
12. Гретелски ммм...
13. Витал - още много нежност
14. кратко, стегнато и... много приятно