Има дни, в които на забавен каданс виждам всички светли хора от моя живот. Те са непознати. Помня само лицата им. Не знам имената, възрастта, професията, семейното положение. Те са хората, които са ме докоснали в определен момент, погалили са като нежен ветрец лицето ми и са отминали, но частици от тях са останали там вътре в мен, за да укрепне вярата ми в доброто, в красивото, в човеколюбието!

Един млад мъж, който ме взе на ръцете си и ме носи повече от километър до Бърза помощ. Помня ръцете и гласа му. И топлината!

Възрастен благ човек, от когото научих как да гледам и възпитавам детето си. Беше най-обикновен разговор във влака. Помня бялата му коса, очите му. И топлината!

Красивото момче, което ме приюти тогава, когато мислех че целия свят се сринал върху ми. Помня нежния му, притеснен глас, очите му. И топлината!

Няколкото човека, с които се засичахме на директните кръвопреливания. Кимвахме си леко, докато ни подготвяха, после се разделяхме отново с тиха усмивка… до следващия път. Помня лицата им. И топлината!

Десетки още, стотици, които с усмивка, с няколко думи, с непринуден жест, са връщали вярата, укрепвали надеждата и любовта ми. Помня ги.

Днес е такъв ден.

Денят на непознатите близки хора.

Желая Ви светли празнични дни!