дзеня-суфи формат

Кух Че Реп едва дишаше от горещината, обхванала в последните няколко дни Горно Нанадолнище. Вървеше бавно с танцуваща походка и си тананикаше някаква песничка, но толкова фалшиво, че дори и най-отявлените фенове на Ма Рая,  не биха я разпознали. Разбира се тази му любов към музиката не идваше от изначалното представление “Ай Дъл”, а от изпитото вино в кръчмата на Хо.
Срещу него, помъкнала огромна количка, пъшкаше Хи Ена. Старото возило беше натоварено до дупка с топове първокласна коприна, украсена с майсторски нарисувани йероглифи.
Че Реп се напъна да събере тичащите си очи в една точка, залитна опитвайки се учтиво да се поклони на жената и попита:
- Хи Ена какво е това?
- О-о-о – с неопределяема нотка в гласа си, каза Хи – “Мемоарита на една гейша”
Тук веждите на Реп почти опряха до корените на останалата му в малко количество коса:
- Гейша ли ще ставаш?
- Реп, ще се направя, че не съм те чула! Както винаги ти липсва такт!- тропна с крак Хи Ена, а облачето прах, предизвикано от този и акт покри нежните виолетки в градинката на старата Ла Ле, пред която се разиграваше въпросната сцена..
- Добре де! Значи ще я четеш? – не миряса Кух Че Реп.
- Може и да почета, но целта ми е да си ушия кимоно!
- Кимоно?!! -  старият Учител наистина се втрещи от неочакваната новина и тутакси изтрезня.
- Кимоно я! – тонът на жената напомни за рекламата на онази острозъба, проклета лихварка Де Се Ка. – Така всички ще си казват: Гледай я тази Хи Ена каква е умна и интелигентна, колко е изискана и о, Богове, какъв майстор на калиграфията е!
Хи Ена тръсна главата си в знак, че е приключила разговора и дръпна с все сила количката по стръмната уличка. Чу се някакъв звук откъм долната част на гърба и, а Кух Че Реп моментално си помисли:

“Млечния каймак върху киселото зеле, не спира миризмата”

Беше вече забравил накъде отива, затова почеса онова място на главата си, което никога не го сърбеше, но той упорито го чешеше, завъртя се на пети и с бърза крачка се отправи отново към кръчмата на Хо, оригвайки се на вино и задушените охлюви, с много чесън на вездесъщата  Ка Па Ма.

Поздрави са свежарския пост.
Много добре си използвала и лек цинизъм.

Нел Ка, погледна стария пергамент. Изтърканите цифри от сметката при стария Хо заиграха пред очите и.
Тя получи прозрение.
"От вино погледа игре, а тялото потръпва в такт."

Благодаря :)))
все тая!
Плагиатство е имало и ще има! Зен :)))

Нел Ка си плаща сметките. Няма безплатни обеди.
но... от виното погледа й не само играе, а сияе, а и морето изведнъж става до колене.
Колко му е да прегазиш едно море? :)))

Особено ако си по-голям от живота! ;)

малкото цвете в голямата саксия...
това чел ли си?

http://www.anapest.org/shano_evangelie.html

Заблудите дали търсят заблудени или заблудените сами изпадат в тях?
Въпросите са лесни, отговорите невъзможни.
А ако жена ти е в цикъл, съседката изглежда прекрасно.
Кое е по-голямо от живота?
Не бях чел.
Вече съм.
Добро утро Нелка {}

бяха възможни, щяхме да умрем от скука!
скоро ми се случи да ми отговарят, без да съм питала!
Велико забавление!
По-голям от живота е Бог!
Добър ден, Виго!
Днес много окъснях с разни философски раздумки(софизми, де :)))

Добър ден Нелкааа :)))
Ех, с тоя Бог де ми го заби...
Ма айде добре.
Да кажем, че за всеки си има по нещо такова.
{}

Всеки си избира в какво да вярва. Аз вярвам в Бог, но не съм религиозна.
В живота ни става това, което е предопределено да стане и много са малко нещата, които ние контролираме, да не кажа... нищо не контролираме, само се заблуждаваме, но е необходима заблуда!!!
Дай една бузка и ще видиш какъв прекрасен ден ще бъде днес! :)))

Всеки си има своя Бог.
Нещата просто се случват.
Дай и ти една бузка!
{}
И не само деня ще е прекрасен, нощта ще го последва ;)