Прочетен: 1857 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 11.04.2008 09:31
Днес станах рано. Усетих енергията, която се извираше от мен на талази, погледнах се в огледалото и… онемях. Косата ми беше придобила онзи цвят на медна жица, който би подлудил всеки циганин, циганка или циганче, а очите ми… о-о-о нефтените петна в Бургаския залив направо биха се пръснали от завист още преди намесата на еколозите.
Направих кафето и седнах да пиша.
Стих.
Обаче точно в този момент една мисъл спря ръката ми: “Момиче, за това си трябва “можене”!, изплува и съкровен спомен. Веднъж… чула, недочула мислите си, вместо “можене” разбрах Гложене. За малко повече от пет пари се озовах в Гложенската Света Обител. Няма лошо, но поовехтялата ми вектра преби цвят измежду луксозните возила пред манастира. То бе ем ве-та, то мерцедес-и, то ауди-та, то джееп-ове… Един беше толкова голям, че се почувствах като пигмей пред трикрилен гардероб… с надстройка. Както и да е. За да поразсея колата, я разходих из селцата, та да срещне някой закъсал москвич, понакичена лада или самозабравил се трабант, но… терапията не даде очаквания резултат. Два дни по късно опелът влезе в… основен ремонт. А споменът за упоменатия ремонт и до ден днешен предизвиква нервни тикове у мен и Домашния майстор. Аз смигам с лявото, той с дясното око. Отплеснах се.
Ще пиша значи стих, но я няма Музата! Разбира се грабвам телефона мой насущний и чакам да чуя онзи глас, който винаги ми напомня Шер, но с полутон или тон по-високо, зависи колко цигари е изпушила.
- А-а-ахххх, о-о-оххх! Кажи, бейбииии!
- Трябваш ми! Спешно!
- О-о-ох, а-ахх, на легло съм, дарлинг! Оцелила си точната Муза, но не и точния момент! Нали разбираш?. Любов… и тъй нататък.А ти не се излагай, драсни там едно хайййййй-куууууу, три реда са, бе джанъм!
И с такава страст ми затвори телефона, че чорапите на Домашния майстор щръкнаха.
Добре де! Няма проблем!
Миниатюра ще напиша!
За миниатюрите ползвам Муз. Един такъв добросърдечен, нежен и мъдър, че всеки път когато е покрай мен се гледам в огледалото, за да констатирам точната си възраст… Набирам неговия телефон и чакам смирено. Отсреща:
- Ъ-ъ-ъх, ъ-ъ-ъх…
- Запек ли?
- Нннне, един сак се мъча да затворя.
- Ще пътуваш някъде?
- Нннне, стари спомени… Пролетно почистване… ще ги нося на битпазар.
- Трябваш ми! Мислех да…
- Ъ-ъ-ъх… ти избягвай да мислиш. Вреди ти… А и… Миличка, чакам Мъдрост. Нали разбираш? Любов… и тъй нататък.
Сега аз затворих телефона. С мъничко страст!
Добре де! Проблемът е никакъв!
Ща напиша разказ!
И точно навреме, защото в рамката на вратата(като тапа в бутилка луксозно вино) застана Тя-любимата ми Муза. Прозаична, както винаги, неглиже, горната част на лицето в сянка, но с добре оформени червени устенца и вирната брадичка… Скочих и като тирбушон я измъкнах от рамката, настаних я в единствения си удобен фотьойл(на другите им изпълзяха пружините) и вперих очаквателен поглед към нея.
А тя… с такова изражение ме фиксира, че бретонът ми щръкна като разгонен таралеж. Не че съм виждала разгонен таралеж, но този факт убягва и на бретона, та…
- Трябваш ми! Ще пиша разказ!
- Ами пиши, кой ти пречи? – и се прозя така, че видях амалгамената пломба на пети горен, дясно – Отбих се само да ти кажа, че имам среща. Нали разбираш? Любов… и тъй нататък.
Каза го и излетя като бяла, замаяна от щастие птица(тук оставям на вас да си изберете каква точно птица бихте искали да видите в полет).
Сетих се! Паелята!
Но точно в този светъл миг, телефонът изцвили(различни звукове слагам, че да разпознавам приятелчета, нали Сократ беше казал: “Говори ми да те видя”, та…) Беше Кулинарната ми Муза. Дъвчейки спомена, че е заведена в някаква квартална кръчма и била влюбена в някой си Биг Мак.
- Нали разбираш? Любов… и тъй нататък.
Не ми остана нищо друго, освен да пия една студена вода. Хлорирана. Да смигна с лявото око, за което не ми трябва Муза, имам си нервен тик и да поизлеза, защото…
Нали разбирате?
Любов… и тъй нататък!
и вярно пия хлорирана вода, минералната свърши!
Радвам се ако е поне малко смешно, защото съм в прекрасно настроение и ме се иска да го предавам по редицата.
Поздрави и на теб!
Петък е! :)))
аз обичам своенравните, не само Музи :-)))
иначе е скучнооооооо!
С Любов и тъй нататък:)))
много е важно това ...нататък!
искам да има нататък, а другото ще го наредим
и някои с прахосмукачки и парочистачки...
2. Нежният остров
3. От всичко и по много!
4. Твой е света!
5. Маркус
6. Дела Раи
7. Стеф! Самият той!
8. Съкровището, което се оказа богатство
9. листенца вишнев цвят
10. Камино, Камино...
11. Това е Пе и е нежност!
12. Гретелски ммм...
13. Витал - още много нежност
14. кратко, стегнато и... много приятно