Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2008 08:36 - Паеля
Автор: nellka Категория: Други   
Прочетен: 1857 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 11.04.2008 09:31


Днес станах рано. Усетих енергията, която се извираше от мен на талази, погледнах се в огледалото и… онемях. Косата ми беше придобила онзи цвят на медна жица, който би подлудил всеки циганин, циганка или циганче, а очите ми… о-о-о нефтените петна в Бургаския залив направо биха се пръснали от завист още преди намесата на еколозите.

Направих кафето и седнах да пиша.

Стих.

Обаче точно в този момент една мисъл спря ръката ми: “Момиче, за това си трябва “можене”!, изплува и съкровен спомен. Веднъж… чула, недочула мислите си, вместо “можене” разбрах Гложене. За малко повече от пет пари се озовах в Гложенската Света Обител. Няма лошо, но поовехтялата ми вектра преби цвят измежду луксозните возила пред манастира. То бе ем ве-та, то мерцедес-и, то ауди-та, то джееп-ове… Един беше толкова голям, че се почувствах като пигмей пред трикрилен гардероб… с надстройка. Както и да е. За да поразсея колата, я разходих из селцата, та да срещне някой закъсал москвич, понакичена лада или самозабравил се трабант, но… терапията не даде очаквания резултат. Два дни по късно опелът влезе в… основен ремонт. А споменът за упоменатия ремонт и до ден днешен предизвиква нервни тикове у мен и Домашния майстор. Аз смигам с лявото, той с дясното око. Отплеснах се.

Ще пиша значи стих, но я няма Музата! Разбира се грабвам телефона мой насущний и чакам да чуя онзи глас, който винаги ми напомня Шер, но с полутон или тон по-високо, зависи колко цигари е изпушила.

  • А-а-ахххх, о-о-оххх! Кажи, бейбииии!
  • Трябваш ми! Спешно!
  • О-о-ох, а-ахх, на легло съм, дарлинг! Оцелила си точната Муза, но не и точния момент! Нали разбираш?. Любов… и тъй нататък.А ти не се излагай, драсни там едно хайййййй-куууууу, три реда са, бе джанъм!

И с такава страст ми затвори телефона, че чорапите на Домашния майстор щръкнаха.

Добре де! Няма проблем!

Миниатюра ще напиша!

За миниатюрите ползвам Муз. Един такъв добросърдечен, нежен и мъдър, че всеки път когато е покрай мен се гледам в огледалото, за да констатирам точната си възраст… Набирам неговия телефон и чакам смирено. Отсреща:

  • Ъ-ъ-ъх, ъ-ъ-ъх…
  • Запек ли?
  • Нннне, един сак се мъча да затворя.
  • Ще пътуваш някъде?
  • Нннне, стари спомени… Пролетно почистване… ще ги нося на битпазар.
  • Трябваш ми! Мислех да…
  • Ъ-ъ-ъх… ти избягвай да мислиш. Вреди ти… А и… Миличка, чакам Мъдрост. Нали разбираш? Любов… и тъй нататък.

Сега аз затворих телефона. С мъничко страст!

Добре де! Проблемът е никакъв!

Ща напиша разказ!

И точно навреме, защото в рамката на вратата(като тапа в бутилка луксозно вино) застана Тя-любимата ми Муза. Прозаична, както винаги, неглиже, горната част на лицето в сянка, но с добре оформени червени устенца и вирната брадичка… Скочих и като тирбушон я измъкнах от рамката, настаних я в единствения си удобен фотьойл(на другите им изпълзяха пружините) и вперих очаквателен поглед към нея.

А тя… с такова изражение ме фиксира, че бретонът ми щръкна като разгонен таралеж. Не че съм виждала разгонен таралеж, но този факт убягва и на бретона, та…

  • Трябваш ми! Ще пиша разказ!
  • Ами пиши, кой ти пречи? – и се прозя така, че видях амалгамената пломба на пети горен, дясно – Отбих се само да ти кажа, че имам среща. Нали разбираш? Любов… и тъй нататък.

Каза го и излетя като бяла, замаяна от щастие птица(тук оставям на вас да си изберете каква точно птица бихте искали да видите в полет).

Сетих се! Паелята!

Но точно в този светъл миг, телефонът изцвили(различни звукове слагам, че да разпознавам приятелчета, нали Сократ беше казал: “Говори ми да те видя”, та…) Беше Кулинарната ми Муза. Дъвчейки спомена, че е заведена в някаква квартална кръчма и била влюбена в някой си Биг Мак.

- Нали разбираш? Любов… и тъй нататък.

Не ми остана нищо друго, освен да пия една студена вода. Хлорирана. Да смигна с лявото око, за което не ми трябва Муза, имам си нервен тик и да поизлеза, защото…

Нали разбирате?

Любов… и тъй нататък!




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. benra - Нел,
11.04.2008 10:21
ако знаеш само как ме усмихна.Забравих,че и аз имам една амалгамена, там горе ,на шести ляв:-))))))
цитирай
2. nellka - е да де!
11.04.2008 11:30
ама аз и едно хайку не съм написала още :))))))
и вярно пия хлорирана вода, минералната свърши!
Радвам се ако е поне малко смешно, защото съм в прекрасно настроение и ме се иска да го предавам по редицата.
цитирай
3. k0606 - Предаваш го
11.04.2008 11:51
и то успешно!Поздрави и още много споделени усмивки днес!
цитирай
4. deinata - nellka
11.04.2008 11:55
да бе понякога са много своенравни музите егати, дотрябват ти а те "нали знаеш Любов и тъй нататък" ми отде да знаеш кат ги няма музите егати :))))
цитирай
5. nellka - k0606
11.04.2008 12:20
:))) Вярно, че усмивките трябва да са споделени!
Поздрави и на теб!
Петък е! :)))
цитирай
6. nellka - deinata
11.04.2008 12:31
:)))))
аз обичам своенравните, не само Музи :-)))
иначе е скучнооооооо!
цитирай
7. svetaemoi - хехехех
11.04.2008 13:54
Приета е-усмивката:))))
С Любов и тъй нататък:)))
цитирай
8. nellka - мдааа!
11.04.2008 14:07
нали разбираш? :-))))
много е важно това ...нататък!
искам да има нататък, а другото ще го наредим
цитирай
9. svetaemoi - Човек трябва да се движи с метла!
11.04.2008 14:23
От ония дето помитат шумата от пътеките,а с нея и мисълта,че пътя свършва!:)))
цитирай
10. nellka - опаааааааа представих си го!
11.04.2008 15:32
що баби Яги, дядо Яговци и малки Яговчета ще щъкат навсякъде :)))
и някои с прахосмукачки и парочистачки...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nellka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 702079
Постинги: 357
Коментари: 1958
Гласове: 5279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031