Защо се обадих тогава?
Знам ли?
Подсъзнателно изпитвах някаква вина. Не, не! Знам, че не съм виновна, но обидата беше предназначена за мен, а ти отнесе “цапалката”.
“Цапалката”-така наричаше въдицата си. Първата ми любов. Между другото беше и рибар. Казват, че правилното е риболовец. Но на мен ми харесва рибар. Гайдар, козар, свинар… “Голямо съм прасе!”-така ми каза когато го хванах в изневяра. “Ачик”, “на гюме”, “тет а тет” го заварих.
А бях го дигнала на пиедестал. Като статуята на Давид. Знаеш я. На Микеланджело. Казват, че имало нещо хомосексуално в нея. Знам ли? На мен ми харесва.
Истината е, че пиедесталът поддаде малко по рано още в края на третата година, нещо заскърца, нещо се понаклони… И малко след “свинската история”, Давид се сгромоляса. На парчета се разби. Взех си каквото можах и тръгнах.
Към друга “свинска история”…
Защо се обадих тогава?
Знам ли? 
Казваш, че трябва да пиша по-поетично. Това се търсело...
Не съм търговец!
Приятел, който иска да ме промени... Да ме оформи като сладка, която ще изяде с удоволствие... като овощар, който облагородява слива, като мъдрецът хлебар, който търси кой да му омеси хляба... 
Днес изпълнявам обещанието си към теб. 

И... нямам какво да напиша!