Докато си отключвам, чувам как кучето радостно и гръмогласно лае, посрещайки ме. Хубаво е, когато някой те обича и те чака, дори той да е куче, всъщност е тя.
Изваждам телефона от чантата, пак ли…? Дванадесет неприети. Ужас! Защо ли го нося този телефон като не го чувам? Нинка е! Моя приятелка, от известно време има проблеми с гаджето си - напоследък се отдръпнал. Не й се обаждал. Уплашил се някак - от нея, от себе си.
Звъня и. Плаче. Пробвам да подновя поканата за мъжки стриптийз - разплаква се още по-силно. Одеве й звъннал и предложил в прав текст да не се виждат повече. Обичал я много, но …Аз също се просълзявам. Мълча, а тя подсмърча. Каня я да дойде у нас и да си сготвим нещо здравословно. Съгласява се.
Е, трябва да поразчистя малко и да ида до магазина.
Влизайки в супера, си нося листче със списък на продуктите, които трябва да купя - нискомаслено мляко, диетичен хляб, минерална вода, замразен грах, царевица и пилешко месо. Излизайки, забелязвам, че в торбите нося огромен пакет чипс, две бутилки вино, майонеза, шунка, бял и ужасно калоричен хляб (ами беше още топъл - сърце не ми даде да купувам от оня сух, диетичен боклук!) и “Милка”-млечен.
Добре де, знам, че не е здравословно…
Търся картофите - бяха в едно пликче. Накрая ги намирам в шкафа при тенджерите и едва сега разбирам откъде е идвала тази ужасна миризма на разложен труп. Не знаех, че картофите като се развалят, вонят така. Вече знам.
Трябва да поуспокоя Нинка! Не че съм оправила моя любовен живот. Какво да кажа, последното ми влюбване претърпя фиаско, макар че Съдбата ми направи реверанс предупреждавайки ме, че нямам шанс. Аз натиснах газта… Плачевен резултат, разбира се - в моя полза. Тук се опитвам да се усмихна, ами нали е в моя полза, но ми се насълзяват очите…
Телефонът. Майка ми. Пита ме как съм. Добре съм - как да съм. Толкова се трогвам, че я е грижа за мене, че внимавам да не ревна. Какво да и кажа? Че в службата не върви, че и личният ми живот е закъсал, че и проклетата кола не може да отлепи…?
Добре съм…добре!
Звъни се на вратата, внимавам като отварям и…закъснявам, за малко да ме събори. Нинка връхлита с червен нос. Прегръщам я и в следващите секунди вече ревем и двете.
Отварям двете бутилки вино и й подавам едната, чипса е вече
на масата, и шунката, и шоколада.
Вдигаме тост: За куклите и…кукловодите, разбира се!
Приготвила съм една книга - "Мъжете, които не умеят да обичат". Знам, че тъпите американци бълват с тонове подобни бози, към които не бива дори да поглеждам. Но това заглавие някак ме беше заинтригувало. Четем на глас абзаци от книгата и неусетно потъваме в тежка, философска беседа за екзистенциалната криза на нашето поколение. Ами да - мъжете също се нуждаят от любов като нас, но по-трудно понасят промените в цивилизацията и новите предизвикателства на нашето съвремие. От време на време тя отново се разплаква, а аз се опитвам да се държа мъжки, извръщайки поглед, за да не види издайническата влага в очите ми.
Тъгувам за него, липсва ми! По дяволите, страшно ми липсва!
Виното ме удря в главата вече.
Нинка първа сдава багажа и спи в скута ми. На масичката са празните чинии от шунката и още по-празните бутилки от вино и два пълни пепелника. Усещам нещо топло до бедрото си. Кучето спи на кълбо и тихо проскимтява насън. Мустачките му помръдват. Явно сънува нещо. Какво ли може да сънува едно куче?
Опитвам се лекичко да отместя приятелката ми, без да я събудя. Тя обаче се размърдва и пита колко е часът. Трябвало да се прибира, защото нямало кой да нахрани котето. Поръчвам й такси. На вратата се прегръщаме и си прошепваме, че всичко ще се оправи. Не е ясно какво точно трябва да се оправя. Важното е, че се разбираме. Не знам какво щях да правя без нея.
Май прекалихме с виното. Докато повръщам, забелязвам, че кучето е дошло с мен и любопитно ме наблюдава. Кой знае защо, ми става неудобно. Гоня го, за да повърна на спокойствие.
Не ми се иска пак да заспивам на дивана, но нямам сили да се довлека до спалнята. Пък и там ми е някак си гадно, чувствам се изолирана и сама. В хола е по-уютно - кучето е наблизо и говорът от телевизора създава усещане за човешко присъствие. Защо хората бягат един от друг?
В оная книга пишеше, че това било от нарастващата алиенация - една от язвите на човечеството днес. Сещам се, че майка ме заплашваше, че ще пипна язва на дванадесетопръстника, ако продължавам да карам на сандвичи. Добре де, купих си книга за храненето. Като за начало не е зле. Утре ще потърся аспержи на пазара.
Наистина заспивам. Кучето тихичко похъркава. Бях чела, че домашните любимци намалявали риска от сърдечно-съдови заболявания. Е, друго си е да знам, че няма да умра от инфаркт. Хайде стига глупости. Не бива да умирам сега , кой ще се грижи за кучето?
Толкова го обичам. Дали и то ме обича?
Сигурно ме обича. Какво като е куче....
01.04.2008 10:17
Тук пием и вием(или пеем, все едно)! :-)))
Приеми с усмивка. :-)))
Да,и куклите понякога имат нужда да се напият,да избълват няколко лощи думи срещу кукловодите,а после отново да отидат в Barbieland!:)
бау :Р
разчувства ме...
браво.
Добре дошла, радвам се, че разказът ми ти харесва!
ако е кокер, те са мнооого гальовни :)
Наменавай! :-)))
- Човек е самотен и между хората - каза змията..."
А.С. Екзюпери
("Малкият принц")
Здравей!
тази самота е най-страшна
Да. Най-страшната самота е и само лошотията на хората може да ме тласне към нея. Но около мен има много добри хора, thedarkangel1977 и изобщо не съм самотна. :-))) Напортив.
Видях блогрола ти и съм учудена, че ме възприемаш като самотен човек, но... и аз така мислех преди за блоговете :-)))
друг път ще пием от радост!
но ме накара да се замисля: Що е то-недостоен мъж?
някой ден ще отговоря с разказ за един такаъв :-)))
Добре дошла, Таничка!
всъщност имам само петима приятели, но са безценни!
Видях блогрола ти и съм учудена, че ме възприемаш като самотен човек, но... и аз така мислех преди за блоговете :-)))
---------
не разгледах блога ти, и не съм си правила окончателно заключение, а от този блог...
сега ще отделя повече време да го разгледам :)
2. Нежният остров
3. От всичко и по много!
4. Твой е света!
5. Маркус
6. Дела Раи
7. Стеф! Самият той!
8. Съкровището, което се оказа богатство
9. листенца вишнев цвят
10. Камино, Камино...
11. Това е Пе и е нежност!
12. Гретелски ммм...
13. Витал - още много нежност
14. кратко, стегнато и... много приятно