Казваш, че трябва да съхраня ножа. Онзи, който извадих от гърба си. Приятелският. Да го сложа на тоалетката си и да го виждам всеки път, когато се изправя пред огледалото, за да видя очите на жената, която със сълзите си отми собствената си кръв по този нож

Не мисля!

Защото ще го виждам постоянно и в транс ще шепна:”Не въвеждай ме в изкушение…”, а е известно, че колкото повече бягаш от изкушенията, толкова повече те настигат… И в някой ведър, изпълнен с ухания и прелестни звуци ден, ще взема ножа във вече заякналата си ръка, ще намеря подходящия момент и ще го забия в приятелският гръб. “Нищо лично! Просто ти връщам жеста” Колко гадно звучи, нали? Но не това ме спира, а мисълта, че удряйки, ще видя белезите. Онези, оставени върху приятелския гръб от други приятели и… Мамка му! Няма да съм различна! Ще съм като тях… като него…

Затова го изхвърлих. Беше красив нож, уникален и скъп, защото беше от приятел…

Не въздишай. Знам, непокорна съм, а и трябва да си пазя гърба.

А и онзи белег между плешките ми е достатъчен спомен… от един приятел!

…

...щом е на аванта, пак е далавера. Чудиш ли се колко студено оръжие щеше да събереш от приятели за всичките години, смях, сълзи и споделени тайни. Не се забравя лесно, когато някой те е преебал, не бъди овца, щото като умре овцата я изяждат, тва й е целта в живота. На тебе това ли ти е целта на живота, да страдаш, за гршките на другите? Когато се подарява нож на приятел винаги се дават пари да не би да отреже приятелството Ви. Не е ли правилно да си го върнеш с лихвите?

:-)))
"Не чепкай, ке пукнеш"- надпис върху стълб.
Виж, няма лошо в отмъщението, особено когато някой го чака.
Разбра ли ме?