Вие вярвате ли във вечната любов?А в любовта от пръв поглед? Аз лично-не, но смятам, че любовта трябва да е споделена, какво по-хубаво от това да обичаш и да си обичан, но…
Живея чудесно, както подобава на една готина, усмихната жена, която работи, грижи се за духа и тялото си, за кучето, за котето, за цветята и която обича мъжете, да, да, да! А мъже дал Господ! Знам, че ме харесват и това разбира се много ме ласкае. Никой досега не е успял да се спаси, щом веднъж съм вперила в него тъмния си поглед, уцелвам жертвата си с точността на стар авджия, който обстрелва дивеч и след това извличам всички възможни и невъзможни удоволствия от жертвата.
Всеки ще ви каже, че съм самонадеяна, нагла, интелигентна и хиперсексуална кучка, която прегазва мъжете като трактор. И наистина бях такава, за бога! С всички мъже, освен с…Алекс.
Запознахме се случайно. Тяхната фирма работеше с нашата и се бяхме чували само по телефона. Болест на негов колега беше предопределила срещата ни. Когато влезе в офиса, погледът ми срещна неговия и аз така премалях, че за миг се почувствах почти като героиня на сапунена опера. Бързо пропъдих предателската мисъл, окопитих се и ловецът в мен нетърпеливо се размърда. Вече си представях как скалпът му скоро ще увисне на колана ми и тутакси адреналинът се разплиска по вените ми с игриво ромолене.
Повече приличаше на палав момчурляк, който всеки момент ще ме дръпне за плитката или ще ми подаде шепа боровинки. Имаше големи светли очи, ослепителна усмивка и кадифен глас.
Оказах пълно съдействие и вече се чудех по какъв начин да продължа контакта когато той някак съвсем естествено предложи да отидем на обяд, така и така не познаваше града да му бъда и екскурзовод, и компания. Това разбира се беше прекрасна идея. Хапнахме и говорехме за десетки неща, разменихме лични телефони, ICQ-номера, времето прелетя като хала и той…, той трябваше да пътува обратно към Пловдив.
Момченце ли казах…? Беше си мъж и то какъв! Знаех и друго - че не той, а аз му бях в кърпа вързана. И вече се мъчех с нервни пръсти да превъртя ключа, за да скрия една страшна тайна - като че ли бях влюбена... От пръв поглед стрелата се беше забила толкова дълбоко в сърцето ми, че се подаваше от гърба ми.
Скоро започнах да се държа неадекватно. Настроенията ми зависеха изцяло от него и, според случая, изпадах ту в еуфория, ту в депресия. Ако Алекс не се обадеше или не се включеше на линия, губех апетит, сън, либидо и интерес към живота. А иначе се разхубавих и очите ми трайно придобиха онзи подозрителен блясък на влюбените девици от романтичните филми.
Минаха няколко седмици и той отново дойде в командировка, този път работата беше повече и се налагаше да остане два дни. Разбрахме се да вечеряме заедно и после…щяхме да решим по-късно, така каза той. Направо не можех да се позная, гримирах се повече от час, приличах на някаква пощръкляла Снежанка, която налудничаво повтаря: "Огледалце, огледалце, я кажи..."
Ресторанта…Алекс…В негово присъствие се почувствах като свенлива седмокласничка и това откритие напълно ме потресе, сякаш някой маркираше мислите ми с курсора и натискаше delete. Можех единствено да го съзерцавам с нямо обожание и да го изпивам с поглед така, както само влюбените умеят. Изглежда, че и той не беше безразличен към мен, което нажежаваше до бяло страстите.
Усещах, че ще стане нещо фатално, което ще ми преобърне живота, но не подозирах какво ми е погодила съдбата. Уж подхванахме един безкраен, интелектуален разговор и изведнъж хоп - знаете ли какво изтърсих, аз проклетницата? Че го желая.
Отговори на секундата и той ме желаел, и че между нас имало страшно много секс, все пак сме можели да пробваме да го направим и да видим какво ще стане. Оттук нататък разговорът не вървеше. И двамата бяхме нервни, а аз открих идиотския факт, че се чувствам като жертвен агнец пред заколение. Знаех какво е да се любиш с мъж, когото желаеш. От притеснение правех всевъзможни излишни движения, а Алекс ме зяпаше изпод вежди и говореше глупости в отговор на моите.
В асансьора на хотела той пръв не издържа. Просто ме грабна...
Ще ви спестя подробностите. И без друго не мога да пиша за това, защото се разплаквам, а като плача, виждам размазано и не мога да пиша. Знам само, че през цялото време имах чувството, че или ще припадна, или ще умра. Дори забравихме презервативите... За пръв път правех любов и умирах от страст, страх и възторг. Останалото са го казали поетите - как времето спира, светът изчезва, космосът избухва и прочие...
От тази нощ нататък много неща се промениха, аз се променях въпреки отчаяната вътрешна съпротива и безграничното ми недоумение, все Алекс ми беше пред очите-страшна работа! Когато мислех за него дори във въздуха лумваше еротика, която изпълваше стаята с талази от пухкави облаци. Лошото е, че си оставаше само във въздуха, защото той беше далеч от мен…Често говорехме по телефона, по ICQ-то и като че ли всичко беше наред и всичко говореше за продължаване на интимната връзка, докато…Ах, тези съвременни комуникации! Една сутрин включих кю-то и разбира се първата ми работа беше да поздравя Алекс, когато…на екрана се появи всъщност част от изречение, изпълнено със страст и обич, и което…не беше предназначено за мен. Алекс си имал гадже, а на мен беше казал друго. Подъл мерзавец! А той, ни лук ял, ни лук мирисал, продължаваше да ми се мазни, мръсникът му с мръсник!
Поболях се. Посърнах и дни наред се влачех с гробовна физиономия, а скоро разочарованието ми еволюира в тежка депресия. Умът ми не го побираше! Сякаш присъствах на собствената си емоционална екзекуция. Казах си - ето го божието възмездие за греховете ми. Така де, досега на толкова мъже бях изгорила душиците, крайно време беше да си получа заслуженото.
После се предадох и примирих. По едно време Алекс сам си призна, че обича друга жена - смутолеви го между другото, уж в контекста на разговора. Върхът на нахалството му беше, че спомена нещо за приятелство... Сърцето ми беше разбито. Обзе ме мрачна апатия. Взех да фантазирам как прелъстявам някой напет хубавец, а после безочливо го изоставям и така люто си разчиствам сметките с цялото мъжко племе, мътните го взели! Тази мисъл ме накара леко да живна, в очите ми за миг просветна хищен пламък, но апатията все пак надделя. Опитвах се да се напия до смърт, после повръщах по цяла нощ.
Чувствах се неописуемо гадно. Дори загубих чувството си за хумор. Любовната история бе стигнала твърде далеч - сякаш се бях телепортирала в телевизора на някоя пенсионерка и вече играех главната героиня във романтична драма, и то в най-трагичния епизод, който масово разревава зрителките.
Всяко ново утро ме цапардосваше с един чудовищен факт - бях прелъстена и изоставена! По цял ден прекарвах в самосъжаление. Скоро тези ми навици станаха толкова хронични, че продължителният плач се превърна в задължителен вечерен ритуал и част от дневния ми режим, подобно на миенето на зъби и други хигиенни процедури.
Осъзнах, че не искам да поддържам никаква връзка с Алекс повече, дори и телефонна, съобщих му, а той пак започна с ония тъпи приказки за възможното приятелство между нас. А, не, не, не!
Все още се възстановявам като след тежка болест. Оказах се жилава - ей ме на, жива и здрава съм. Интересът ми към живота и мъжете бавно се завръща, но засега е чисто академичен. Сексът предизвиква в мен вяло безучастие или отегчено раздразнение, според случая. Още не мога да се опомня и да проумея какво беше това чудо, дето ми се стовари на главата. Сигурна съм, че ще се оправя - нали казват, че вълкът козината си мени, но не и нрава си. Всъщност почнах да се съмнявам какъв точно ми е нравът!