Отвън съм. Дишам учестено. Да. На пресекулки.
Вратата беше открехната. Сега е залостена.
Пробвам пак нежно, без напор. Заключено.
Отвътре се чува дишане. Но не ми отварят. Не ме искат. Не ме желаят. Направих нещо за да заключат вратата, направих нещо. Какво ли?
Може би нищо.
Една заключена врата. Някой е решил, че ще ме държи отвън, че ще бия с юмруци по заключената врата, че ще се моля да ме пуснат.
Няма да я разбия. Няма и да чукам. Ще постоя още малко, може и грешка някаква да е станала. Докато ми се успокои дишането. Само малко.
Вратата се открехва, но никой не ме посреща. Просто някой е решил да ми направи компромис и да не ме държи навън. Но не ме иска, не ме желае!
Обръщам се бавно и тръгвам. Далече от вратата. 

зад вратата имаше някой....

Да! Имаше!
И я отвори широко :)))
Слънчев ден, Прелестна!

може би към другата врата?зад тази, която те чака отворена, за да се изпълни с теб...слънчев ден ти желая

Да. Няма смисъл да се стои пред затворена врата или да се приемат благодеяния. Човек не бива да превръща любовта си в просяк, а себе си в роб.

Зад вратата може да е твоята усмивка...

Усмивката я нося на лицето си. Това ми е... нещо като запазена марка :))))))))) и е единствената маска, която си позволявам да сложа, за да ския някоя издайническа сълза(когато се наложи, разбира се)

зад вратата е само миналото,а него никой не може да го заключи!
Целувки Нел.

така е, а по-важното е, че никой не може да ми заключи спомените :)

и пак ех... думи трябват, думи и сърце