Знам… знам…
Боли те много, обидно ти е и онзи нелеп въпрос “Защо?” те измъчва постоянно, а и още по-нелепото предположение “Ами ако…”. Мисли, които се блъскат постоянно в главата ти, безсъние, тревога, огорчение…
Знам…
Толкова се вторачваш в този момент, че всичко останало е без значение. Толкова се посвещаваш, че животът се плъзга по теб като дъждовна капка по стъкло…
Знам…
Ще ти разкажа една история. Историята на Любовта.
Преди много години имало чуден остров. На него живеели всички чувства в сговор. Но… винаги има едно проклето “но”, което разваля хармонията. Един ден вълните започнали безмислостно да заливат райския остров. Чувствата се хвърлили да се спасявт, само Любовта стояла и не желаела да напуска мястото си. А вълните прииждали и прииждали… Накрая Любовта се отчаяла, разбрала че ще трябва и тя да се спасява. Помолила Щастието:
- Вземи ме, Щастие, на твоята лодка!
А то било толкова щастливо, че… дори и не чуло Любовта.
Тогава тя помолила Алчността:
- Вземи ме със себе си, Алчност!
- Ти луда ли си, Любов, корабът ми е пълен със злато, няма място за теб.
Помолила и Суетата, а тя:
- Виж се, Любов, цялата си мокра! Ще ми изцапаш хубавата лодка!
Горкото чувство се примолило и на Амбицията…
- Нямам никакво желание да се занимавам с теб, Любов, имам къде по-важни неща да свърша от спасяването на някаква си…
Любовта помолила и Тъгата:
- Миличка Тъга, вземи ме на твоят кораб. Ще бъда тиха!
- О, не, Любов, толкова много съм тъжна, че… искам да остана сама!
И тогава Любовта чула глас, идващ от една стара лодка. Гласът бил на непознат възрастен мъж:
- Ела, Любов, аз ще те спася. Ще те закарам до сушата.
Зарадвало се чувството, най-накрая някой се смилил над неговото нещастие, но толкова било щастливо, че не попитало кой го спасява.
Стигнали до брега. Възрастният мъж се поклонил и тръгнал по пътя си, а Любовта… Любовта се завайкала за собственото си безразсъдство и унес. Попитала Мъдростта:
- Мъдрост, кой беше този добър мъж, който ме спаси?
- Това беше Времето – казала бавно Мъдростта.
- Времето??? И защо точно Времето ме спаси?
- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!

Знам… Знам…
Боли те! Знам!
Но… повярвай на Времето! Вярвай му!
То ще те спаси!

А… аз те обичам!

то е вечната любов...
Поздрав от земляните.

Времето,може да заличи болката от въпроса "А ако..."
така ми се иска да повярвам в това Нел!
Някои вини незнайно как се превръщат в бентове,а въпросите останали без отговор,затварят пътища.
Ако няма смисъл връщането към тях,защо го правиме?
Ударих го на философия,а твоята приказка е така слънчева !:))))Целувки!

Страхотно е това което си написала:)

Вярно е, че Животът, Времето и Любовта са вечни!
Обичай живота, вярвай в любовта и се осланяй на Времето!-това е моето верую :-))

времето е магьосник!
един затворен път отваря друг!
не можеш да се върнеш назад, може само да се заблудиш, че го правиш:))))

Здравей! И аз се радвам да те приветствам с "Добре дошла"! :)))
Всъщност това е стара притча, която аз преразказвам и леко доукрасявам.
Наминавай! :-))))

Blagodaria:)