Помниш ли…

Пеехме песен една,

а ти заместваше името

с име на своя любима жена?

Помниш ли…

Спяхме под лунна светлина

а ти наричаше звездите

с име на твоя любима жена?

Помниш ли…

Лодката с четири весла

а ти наричаше вълните

с име на твоя любима жена?

 

На китарата струните

скъса една по една

кагато си тръгваше

онази твоя, любима жена...

Помниш ли?

Красотата на спомена , страхотно !
Но раздялата , тази малка смърт ...почти неизбежна , за да помним с болка .

Спомените са нещо прекрасно, също като мечтите, дори и онези... с болката в тях!
Наминавай! :-)

заради това не обичам спомените. заради болката в тях:((

Как си приличаме по това , Ераклия , до болка !

Да не искате да ме убедите, че болката ви пречи да си спомните прекрасните мигове?
Нека си ме боли! :-)

спомените ме докосват като мека възглавница, на която мога да положа глава и да се усмихна...болката не се помни, тя просто остава в регистъра..

като родилните болки... нещо... нещо, което само си спомняш, че е боляло, много боляло...

Въпреки,че някои болки ми се ще да ги отняма.
Прегръщам те Нел!

че не зависи от нас, а от онзи дето мести фигурите!