Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2008 15:22 - Свобода
Автор: nellka Категория: Други   
Прочетен: 2906 Коментари: 10 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Кремена натискаше газта. Свободна... Щастлива...

Чистачките едва смогваха на силния дъжд, но тя не спираше, натискаше газта.


Когато замина за Гърция, беше на двадесет и две, прекалено млада, за да послуша какво и говореха. Душата и беше прекалено чиста, за да приеме, че има и много мръсотия в живота.

Започна работа в един малък квартален бар на Атина. Костис идваше често, винаги когато тя беше на смяна. Оставяше и големи бакшиши и често подмяташе, че е много хубава и че иска да я има. Кремена само се усмихваше. Времето минаваше, а Костис упорито, като хрътка надушила следа, я преследваше. Тогава точно баща и получи удар. Тогава за пръв път тя говори с гръка и му разказа за семейството си, за несгодите и за себе си. Сподели му, че се нуждае от допълнителни доходи, за да може да помага на майка си и на брат си, студент в Софийския Университет.

Костис предложи да се грижи за домакинството му, беше вдовец с двама големи сина, които отдавна не живееха при него. Кремена не се поколеба нито за секунда и прие.

Всичко беше наред до деня, в който Костис и заяви, че няма да ходи повече на работа в бара, обеща и тройно по-голяма заплата за да се грижи за него и за дома му, дори и предложи да се премести при него. И тогава вечерта, в която той лично и помогна да пренесе малкото багаж от квартирата и, същата вечер той и заяви, че освен от топла храна и от чисти дрехи, се нуждае и от жена. Кремена се възпротиви, но той вече беше прибрал паспорта и в металния сейф и заплаши, че ще я издаде на полицията. Така започнаха трите най-кошмарни години в живота и.

По цял ден беше заключена, извеждаше я рядко, обикновено в неделя и всеки път Кремена си мислеше, че ако и сложи каишка на врата и я поведе като куче, едва ли на някого ще му направи впечатление. Но всеки месец редовно изпращаше пари на майка и и един път седмично и позволяваше да се обади по телефона. Заради майка си и брат си, момичето беше принудено да изтърпява и упреците за "лошата" храна и забележките за прането и почистването, а най-вече кошмарната интимност, която е трудна за описване. Отнасяше се с нея като с парцалива кукла, никаква нежност, никаква жал, не я оставяше на мира и не приемаше никакви оплаквания.

Кремена постепенно посърна, отслабна. Вече нямаше нито блясък в очите и, нито усмивка, вършеше всичко механично. От хубавото, весело момиче нямаше и помен. Най-прекрасният момент беше когато и купи кола, една поовехтяла "Тойота", беше и подарък за двадесет и четвъртия и рожден ден. Позволяваше и да я кара когато излизаха извън Атина. Колко се радваше тогава Кремена, колко щастлива беше. Малко свобода, независимо, че той беше плътно до нея, мъничко щастие за обруганото и сърце.

И това допреди пет дни. Тогава...

Тогава той се прибра ядосан от работа, седна да вечеря и още на първия залък започна неистово да крещи, че яденето е пресолено. Както викаше с всичка сила, стана, понечи да я удари и... лицето му се изкриви в болезнена гримаса, устните му посиняха. Строполи се на стола, после падна на килима и задушавайки се, протягаше ръце към нея, сякаш молеше за помощ. Кремена не помръдна от мястото си, беше като вцепенена. Така изминаха няколко минути. Изведнъж той изхриптя силно, отвори широко очите си и... притихна. Момичето почака още няколко минути, после се увери, че е мъртъв, извади ключовете от сакото му, отключи сейфа и си прибра единствено паспорта. После се обади на полицията и на единия му син.

Смирено изчака да мине аутопсията, за да установят, че е починал от естествена смърт и да не я обвинят в убийство и ето, че дойде и дългоочакваният момент, в който беше свободна да напусне Гърция. Синовете му проявиха човещина, дадоха и малко пари за път и така... Кремена летеше с бясна скорост към къщи.


Натискаше газта... Свободна... Щастлива...

Очите и се пълнеха със сълзи, триеше ги с опакото на ръката си.

Натискаше газта... Свободна... Щастлива...

Не видя семафора... не видя жп-прелеза... не видя идващия влак.

image




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. demoniceye - Е, то бива скапан късмет. :(
25.02.2008 15:41
Много тъжно....много. :(
цитирай
2. benra - ау,
25.02.2008 16:00
това е другата Гърция ,не онази от моите снимки.
цитирай
3. pilcho - Супер
25.02.2008 16:22
евала!
цитирай
4. eliza - :(
25.02.2008 23:22
Ама че тъжно!
цитирай
5. vigo - Късо, простичко и гадно. Точно като ...
26.02.2008 07:15
Късо, простичко и гадно.
Точно като нейния живот.
Чудесно написано слънце ;)
цитирай
6. nellka - demoniceye
26.02.2008 08:19
и робството и свободата могат да убият
Наминавай. Не винаги пиша тъжни неща, но със сигурност са истински случаи. :-(
цитирай
7. nellka - benra
26.02.2008 08:21
Злото, мъката и нещастията нямат народност.
Доброто, красотата и щастието - също. :-)
цитирай
8. nellka - pilcho
26.02.2008 08:23
просто има и такива "суперски" истории :-(
Добре дошла!
цитирай
9. nellka - eliza
26.02.2008 08:25
Да. Много е тъжно. Липсва дезинфектанта на приказките :-(
цитирай
10. nellka - vigo
26.02.2008 08:26
Радвам се да те видя тук. Добре си ми дошъл.
Нали знаеш? Мат само в няколко хода.
Животът обаче продължава.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nellka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 706754
Постинги: 357
Коментари: 1958
Гласове: 5279
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930