Въздъхвам дълбоко.
Мъжът на седалката срещу мен отмества поглед от вестника си. Мисля си, сега ако ме попита: 
- Какво има? Проблем ли? 
Ще му отговоря: 
- Гледайте си вашата работа, какво ви интересува?
Но… не може така да отговарям, все пак се интересува човекът, трябва да съм по-любезна.
Нищо не ме пита.
Отново въздъхвам. Той вдига очи. Е, сега ако ме попита, ще му кажа:
-  Благодаря ви за вниманието, но ще се оправя.
Не пита.
Въздъхвам.
Погледа му е върху мен. Казвам тихо и някак смутено: 
- Много ме убива лявата обувка!
Дори не се усмихва. Отмества погледа си.

защо не се усмихват хората?

Хубаво е, че рядко виждам такива. Или... може би са твърде учтиви и отвръщат на усмивката ми.
Дори и така да е, радвам се!:-)))))

Най важно е Как ще попита...:)

да го е боляло нещо. или да изглежда, че теб те е боляло и да не е посмял. може много работи:))

Привет! Добре дошъл! Слънчево лунно момче :-)))
Съвършен кръг... уаууууу!
Казват, че ако можеш да зададеш правилен въпрос а мъдрец, значи си мъдър :-)

Да. Да. Може всичко. Може и аз да се нуждаех някой да ми обърне внимание точно в този момент :-))