Събуждам се.
От онзи нервен сън, всъщност полусън… Заслушвам се.
Гершуин… Summertime” от “Порги и Бес”. Една моя мечта. Да гледам операта на живо.
Ставам и паля цигара. Излизам на терасата. Чува се много по-добре. Джаз-опера посред нощ…
На отсрещната тераса виждам силует и огънче. Мисля си: Още някой като мен. Безсъние ли е или още не си е легнал след бурна нощ, любов …? Не го познавам. Живее в отсрещния блок, а не го познавам. Мъж ли е… или жена… Все едно… някой като мен - буден, или разбуден, или… тъжен, или толкова щастлив, че... Или е влюбен и чака утрото за да види любимия си човек. Или…
Неволно вдигам ръката си за поздрав.
Силуетът ми отвръща на жеста.
Пушим. Тихо е. Само вариацията от “Порги и Бес”.
Три часът и двадесет и една минути… и Гершуин…