Отесня ми вехтият корсет,

впил нокти в умореното ми тяло.

Без дъх ме оставя, без взор, и без слух,

и лицето ми става тебеширено бяло.

Заболя ме от този налуден копнеж

по дни бъдещи, обещания дадени,

неизпълнени, в онзи бърз водовъртеж

от часове, взети назаем и крадени

Събличам те безумна моя Любов,

не си ми по мярка!

Ще танцувам по въглени от днес!

Нестинарка…