Трясък от паднало листо

проби тишината,

застанах там на ръба-на кратера,

познато, до болка познато!

Някакви чужди сълзи

образуваха блато,

а вятърните мелници

в скучните си делници

ми нашепват: Ти! Отново си ти!

Приеми!

Наталче, туй много сложно ми се видя. Нямам предвид стихотворението. Регистрацията. Няма емотки, представи си ме изчервена. И оплезена. Тука само за изкуство ли се говори? Цун.

Здравей!
Карай без емотикони. Само развалят хубавата приказка.
За всичко можем да си говорим. Как само за изкуство?
Да налея ли по мавруд? :-)))
Давай като в чат, не се бой! :-)))))

Къде ми е чашата??!!

и моята чаша ей:))))И лимонада-без изречения,че развалям хубавото вино!
Развалям всичко хубаво-дарба,какво да я правя:))))

По-важно е да си кажем: "Наздраве!" :-))))