Кремена натискаше газта. Свободна... Щастлива...
Чистачките едва смогваха на силния дъжд, но тя не спираше, натискаше газта.
Когато замина за Гърция, беше на двадесет и две, прекалено млада, за да послуша какво и говореха. Душата и беш...

Огърлица, малка моя. Кръг.
Огърлица от черни и бели мъниста. Твоят живот … моят … на другите.
Черните са по-едри и по-многобройни, белите … мънички, някои невзрачни, други почти съвършени, но са видими на черния фон.

Въздъхвам дълбоко.
Мъжът на седалката срещу мен отмества поглед от вестника си. Мисля си, сега ако ме попита: 
- Какво има? Проблем ли?