Прибирам се от работа.
Домашният майстор* е решил да ме изненада и пече нещо на скарата.
Изтръпвам. На простора има бельо. Почти в несвяст се втурвам в хола и забелязвам прането върху дивана. Отдъхвам си, поемам дълбоко въздух, издишвам ...

Бавно смъквай свенливостта ми,
разкопчавай я миг подир миг,
докосвай ме с нежност,

Ти ме презираш!
Нима ти ям от паничката,
Нима ти откраднах

Тази стъпка... назад.
От нея свирепо боли!
Оставяш някого

Оживя в сърцето ми
картина
на восъчна нежност.