На Ераклия с много обич!
"... Тогава славеят се притиисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп на болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болкат...

Липсваш ми…
Вече дори и в сънищата ми не идваш. Не разговаряме. Не се гледаме в очите.
Копнежът направи няколко крачки назад и после се сви някъде… в някоя от безбройните дипли на сърцето ми.

Когато ми каза, че обичаш да простираш пране, се разсмях.
А ти ме погледна с онзи твой, изпълнен с упрек поглед и тихо измърмори: “Това е ритуал. Подарявам нещо пречистено, чисто на слънцето.”
Дълго мислих над думите ти.

Дрън, дрън, Пенке ле,
дрън байовата,
Нови джинси, Пенке ле

Дълго време танцувах само заради теб. Много дълго.
Моята единствана публика. Как е в единствано число? Зрител?
Не ми харесва!

Усещам погледа върху себе си. Мъж на около… не знам! Може би четиридесет. Малка брада, чувствени устни, високо чело... достатъчно далеч е от мен за да видя цвета на очите му, но... няма съмнение гледа мен. Вероятно се е припознал ...

Една нощ, изпълнена с разговори отмина. С Луната, с щуреца, със звездите…
А ти се притесняваше, че ме будиш. Аз не спя. Или по-точно… спя малко, сутрин след три.
Когато телефонът свири Моцарт късно вечерта или през нощта, има...