Още когато за пръв път те поех в ръцете си знаех, че ще мога да ти се доверя, знаех го. Наречи го инстинкт. Наречи го както искаш, но помни, че вярвам на първото си усещане. То не ме лъже. С годините сетивата ми се изостриха и долавят и ...

Камбана без храм насред полето
отмерва самотно часовете
Бим-бам, бим-бам, бам, бам

Защо се обадих тогава?
Знам ли?
Подсъзнателно изпитвах някаква вина. Не, не! Знам, че не съм виновна, но обидата беше предназначена за мен, а ти отнесе “цапалката”.

Ще ти разкажа нещо, малка моя.
Преди години останах сам. Някой напусна живота ми и аз му позволих да тържествува над дните ми. Спрях да се вглеждам в хората, спрях да ги търся. Не исках никого до себе си, не допусках никого. Дори и теб, м...

Сега ме мразиш. Под душа, в колата, в офиса… мразиш ме навсякъде и по всяко време. Заспиваш и се будиш с една единствена дума: “Кучка!”. Вчера дори и пред приятелите си призна:
-Онази кучка ме заряза!.
Първият ти съвет...

Отиди до огледалото и се вгледай в себе си
и виж какво има да ти каже жената срещу теб...
За това не трябва да разчиташ на оценка от

Колко време се гледахме в очите?
Не помня.
Беше безвремие. Беше в някакъв друг живот, в един друг свят. В него нямаше никой друг, освен теб и мен. Или мен и теб. Избери си което поискаш.

Малкото цвете в голямата саксия - самотно, изгубено, страдащо ...
Малкия Човек - Големите амбиции, големите надежди, големите илюзии ...
И онзи следващ момент. Прегръдката.... Онази студена прегръдка на болката, на самотата, на нещо постиг...

Сетих се нещо…
За въпросите и отговорите.
Без отговор.

Днес е ден за национален траур в памет на загиналите девет човека във влака Кардам-София.
Много въпроси без отговори!
Дали някога ще разберем истината?

Последно поклащане и автобусът спира. Чува се нещо като въздишка на човек, на уморен човек или… Знам ли. Няма значение. Изчакавам няколкото други пътници. Не бързам за никъде. Дори и не знам защо отивам. Всъщност знам, но… ...