Тиха съм...
восък, разтопен от нежен огън,
в плен на свещник, помътнял от времето,

Шепа пръст,
взета за малко назаем
от Материк необходен,

...

Крия се...
В първият есен лист,
отронен в разгара на лятото,

С ритъм на обич пее китарата,
бавно повдигам очи,
за да видя през влагата

А плуваше... ти плуваше толкова перфектно, че всички ти завиждаха. Някои тайничко, други съвсем явно, давеха те хиляди пъти в мислите си, в присвитите си очички те давеха, в злобните просъсквания те завличаха на дъното и те заравяха.
А ти...

Тишината попи аромата ти,
стана призрачно бяла,
избуяха отново

Не ме гледай така...
Тъжна съм.
Да.

не искам да пиша нищо...
послушайте с мен...

Някак доволно изхлузва се мракът,
сякаш тъй дълго е чакал
своя пореден покой.

Сън си! 
А те обичам наяве,
мислите ми - жарава,

С пожелание за приятна седмица ви моля да помогнем на приятелче, едно прекрасно, пишещо, димящо, справедливо, откровено и искрено момче(само да не ме прочете, че ми отесня нет-а :))), мъж е, МЪЖ)
http://svejo.net/home/link_summary/345148-...