Не ти ли омръзна да ме срещаш
с топла нежност в грубите си длани
когато се прибирам пак при теб,

Не тъгувам, малка моя, че прегърнах есента,
не съм унила, а спокойно си чакам снега.
Есента не е тъжен сезон, мило мое момиче,

Среща случайна, минута омайна,
някой отключи сърцето ми...
и ме научи на най-древната тайна:

Чупя си чашите
пълни със спомени,
загърбвам мечтите

(по филма "Дзен", който разказва живота на Доген)
Живял(преди много години)
в далечна, непозната страна, монах.

Спри за миг.
Послушай дъждовния шепот, приютил в себе си гласовете на милиарди бисерни мигове.
Любов.

Старата жена с мъка се изправи и отръска полепналите по полата й пръст и листа. Лицето и беше бяло и каменно, сякаш нямаше кожа, а набраздена от бръчки гипсова маска. Огледа се. Развиделяваше се и от двора на Бузкините изкукурига петел. ...

Раздра се небето.
Порои и грохот.
После пак тишина.

никога не казвай "никога"!
акордът "ни" "ко" и "га"
дръзко звучи, но и с тъга

беше нощ и после ден
едно
любовно

Добър ден, Приятели!

Счупих си чашата със спомени,
онази - с горчивите,
за да остане другата-