Тъй близък си...
Че те чувам във шепота
на стария кестен

Сенки от мрака
протягат лепкави пръсти,
затягат примка от гъста мъгла,

Джаз в тишината,
глътка уиски,
редовна цигара...

Наречи го любов
и до теб ще застана.
От нея

Казваше се Максим. Същински Аполон. Висок и красив... красив като моделите по списанията. С кестенявата си, сресана назад коса и зелените очи спираше погледите на всичко женско по пътя си.
Видя го още като влезе в малкия парк, намиращ...

Идвай в съня ми,
моя близка далечност,
докосвай ме с восъчни пръсти,

Вината си... знам я
исках още миг да прегърна със теб
но вместо милост, разкъсах старата рана,

Вятърът донася деня...
Всичко мирише на теб.
Дълъг път изминах

Това е песен на Бело дугме. Може би някои от вас ги помнят.
Други - не.
Преводът е на Мики. А той превежда невероятно!

Протегнала пръсти
почти те докосвам
Моя близка далечност,

Здравей Слънце,
пак са те скрили
навъсени сивите облаци,

Не умея да чакам...
плашат ме сенките в мрака
и пастелният ритъм